Три романа с Шерлок Холмс
- Автор: Конан Дойл Артър
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191523610
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Три романа с Шерлок Холмс». Краткое содержание книги:
– Най-добре ми дай един-два дни, за да видя къщата и да си подготвя плана. И тогава...
– Чудесно – стисна му ръката Макгинти. – Оставям го на тебе. Денят, когато се завърнеш с добрата вест, ще бъде голям ден. Това ще е последният удар, с който ще паднат на колене.
Макмърдо обмисля дълго и подробно задачата, която така внезапно му бяха възложили. Усамотената къща, в която живееше Честър Уилкокс, беше на около пет мили от Върмиса, в съседна долина. Същата вечер младият човек потегли за там, за да проучи обстановката. Когато се връщаше от съгледваческия си поход, вече се зазоряваше. На следващия ден той разговаря с двамата си помощници Мандърс и Райли, безразсъдни младежи, които се зарадваха, сякаш предстоеше лов на елени.
След две нощи те се срещнаха извън града. И тримата бяха въоръжени, а единият носеше торба от онзи взривен прах, дето се използва в каменоломните. Стигнаха до самотната къща чак към два часа след полунощ. Беше ветровито, движещите се бързо накъсани облаци често скриваха за миг почти пълната луна. Братята бяха предупредени да внимават за кучета, затова крачеха предпазливо, с готови за стрелба револвери. Но цареше тишина и се чуваше само воят на вятъра. Всичко бе замряло, само клонките над главите им се поклащаха.
Макмърдо стигна до прага на самотната къща и взе да се ослушва, но вътре беше тихо. Тогава той опря торбата с взрива на вратата, направи дупка с ножа си и прикрепи към нея шнура. Когато шнурът пламна силно, тримата си плюха на петите и се отдалечиха, скриха се на безопасно място в един закътан ров, след което последва разтърсващ взрив под съпровода на глухото, плътно боботене от срутващата се постройка, като доказателство, че работата е свършена. В кървавите летописи на тайното общество това щеше да е най-чисто изпълнената заповед.
Колко жалко, че толкова добре замислен и смело осъществен план всъщност не доведе до нищо! Предупреден от съдбата на различните жертви и съзнаващ, че е белязан да бъде унищожен, само един ден преди това Честър Уилкокс заедно със семейството си се бе преместил на по-сигурно и неизвестно място, наблюдавано и пазено от полицаи. Къщата, разрушена от взрива, се оказа празна, а сериозният стар сержант в оставка продължи да учи на дисциплина миньорите от „Айрън Дайк“.
– Ще му намеря цаката – каза Макмърдо. – Този човек е мой и аз ще го пипна дори ако се наложи да чакам цяла година.
Ложата беше пълна, всички изразиха своята благодарност и доверието си и засега въпросът се сметна за приключен. Няколко седмици по-късно вестниците съобщиха, че по Уилкокс е било стреляно от засада и беше публична тайна, че Макмърдо все още се занимава с недовършената си работа.
Такива методи използваше Обществото на свободните хора, такива бяха делата на Мъчителите, с които те властваха посредством страха над голямата и богата област, угнетявана за толкова дълъг период от тяхното ужасно присъствие. Необходимо ли е нашият разказ да бъде опетняван от нови престъпления? Нима казаното дотук не е достатъчно, за да разберете за какви хора става дума и какви са техните методи?
Делата им са записани в историята и съществуват документи, от които могат да се узнаят всички подробности. Например как са били застреляни полицаите Хънт и Евънс, защото дръзнали да арестуват двама члена на Обществото – следва двойно безчинство, замислено от ложата във Върмиса и извършено хладнокръвно спрямо двама безпомощни и обезоръжени мъже. Може да прочетете също как е била застреляна госпожа Ларби, докато се грижела за съпруга си, пребит почти до смърт по заповед на боса Макгинти. Или за убийството на по-възрастния от братята Дженкинс, скоро последван в смъртта и от брат си; за осакатяването на Джеймс Мърдок, за взрива, погубил семейство Стапхауз, или за избиването на семейство Стендал – престъпления, които се застъпват през цялата страшна зима на същата година. Сянката се сгъсти над Долината на ужаса. Дойде пролетта с ромолящи поточета и цъфнали дървета. Роди се надежда за Природата, дотогава скована в желязна прегръдка. Но нямаше никаква надежда за мъжете и жените, които живееха под игото на терора. Никога над тях не бе тегнал по-тъмен и по-безнадежден облак, както в първите дни от лятото на 1875 г.
Глава 6
Опасност
Властта на терора стигна своя разцвет. Макмърдо, който вече бе определен за Вътрешен настоятел с перспективата някой ден да заеме мястото на Макгинти като Глава на управата, вече беше толкова нужен при съвещанията на братята, че нищо не се вършеше бе помощ и съвет от негова страна. Колкото по-известен ставаше сред Свободните хора младият човек, толкова по-мрачни погледи го сподиряха по улиците на Върмиса. Независимо от насилието, жителите се осмеляваха да се сплотят срещу своите потисници. До ложата стигаха слухове за тайни събирания в редакцията на „Хералд“ и раздаването на оръжие сред хрисимите хорица. Но Макмърдо и братята не се притесняваха от подобни вести, защото престъпниците бяха много на брой, решителни и добре въоръжени, а противниците им бяха пръснати и безсилни. Както и в миналото, всичко щеше да приключи с безплодни приказки, а може би и с безрезултатни арести. Така твърдяха Макгинти, Макмърдо и повечето храбреци.