Сделката на Ринеман
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимира Тоскова-Брешкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделката на Ринеман». Краткое содержание книги:
Сделката — строго секретни нацистки научни разработки.
Мястото — Аржентина.
Посредникът — Ерих Ринеман, немски евреин, който изчаква края на войната в Буенос Айрес, където е прибрал на сигурно своите милиони.
Част от сделката обаче не е известна на Сполдинг и тук е ИНТРИГАТА — най-ужасяващият заговор в историята на Втората световна война.
— Аз… оставам с… вас. Заедно…
Сполдинг трябваше да стисне здраво кормилото от страх да не загуби контрол. Шокът от измъчения говор, а за Юджиин Лайънс това бе говор, за малко не стана причина да изпусне кормилото. Обърна се и погледна към учения. В проблясващите сенки видя Лайънс да отговаря на погледа му, устните бяха стиснати, очите сигурни. Лайънс знаеше точно какво прави какво те двамата правеха, какво трябваше да направят.
— Добре — каза Дейвид, опитвайки се да остане спокоен и да бъде точен, — разбрах ви ясно. Бог знае — нужна ми е всяка възможна помощ. И двамата знаем това. Струва ми се, че имаме двама мощни противници: Берлин и Вашингтон.
— Не искам никакви прекъсвания, Щолц — извика Дейвид в слушалката на телефона в малката будка близо до Очо Кале.
Зад кормилото на колата от военноморската база сега бе Лайънс, на около десет ярда. Моторът работеше. Ученият не бе карал дванайсет години, но с думи, казани наполовина и с жестове той увери Сполдинг, че би се справил при спешен случай.
— Не може да се държиш по този начин! — беше уплашеният отговор.
— Аз съм Павлов, ти си кучето! А сега млъкни и слушай! Ако не си разбрал досега, на Тераза Верде има бъркотия. Вашите хора са мъртви, моите също. При мен са проектите и Лайънс… Вашите несъществуващи гестаповци са извършили няколко екзекуции.
— Невъзможно! — изкрещя Щолц.
— Кажи това на труповете, некомпетентен кучи сине! Докато оправяте бъркотията… Искам останалата част от проектите, Щолц. Чакай моето позвъняване! — Дейвид тръшна слушалката и хукна към колата.
Беше време за радиото. След това плика от Феърфакс. После Балард в посолството. Стъпка по стъпка.
Сполдинг отвори вратата и се плъзна на мястото си до Лайънс. Физикът посочи към таблото.
— Отново… — бе единствената, мъчително изречена дума.
— Добре — каза Сполдинг. — Те са неспокойни, слушат здраво. — Дейвид грабна превключвателя от таблото и вдигна микрофона от гнездото му. Стисна с пръсти мъничкия говорител с такъв натиск, че мрежата се огъна; после покри инструмента с ръката си и го сложи до сакото си, докато говореше, движейки го в кръг, за да се изопачава звукът и по-нататък.
— „Червена птица“ до базата… „Червена птица“ до базата. Пукането започна, гласът беше ядовит:
— Господи, „Червена птица“! Опитвам се да ви извикам вече цели два часа! Балард продължава да се обажда! Къде сте, по дяволите!?
— „Червена птица“… Не приехте ли последното ни предаване?
— Предаване! Тихо, човече! Аз едва сега чувам това. Задръж! Остави да взема командващия офицер.
— Забрави го! Без пресилване! Заглъхвате отново. Ние сме след Сполдинг. Следваме го, той е в превозно средство… двайсет и седем, двайсет и осем мили северно… — Дейвид рязко спря да говори.
— „Червена птица“! „Червена птица“!… Господа тази честота връща!… Двайсет и осем мили северно, къде?… Не ви разбирам, „Червена птица“, „Червена птица“, обадете се!
— Птица, обаждам се — каза Дейвид директно в микрофона. — Това радио се нуждае от поддръжка, приятелю. Повтори Няма проблеми. Ще се върна в базата приблизително…
Сполдинг протегна ръка и изключи превключвателя.
Излезе от колата и се върна обратно в телефонната будка.
Само стъпка по стъпка. Без неясноти, без препокриване — всяко действие ясно определено, извършвано прецизно.
Сега беше редът на грамата от Феърфакс. Дешифрираният код ще му даде името на мъжа, който пречеше, източника четири–нула, чието преимущество му позволяваше да изпраща такива заповеди от сърцето на разузнавателното съединение.
Агентът, който вървеше безнаказано из най-секретните коридори и уби човек на име Ед Пейс в навечерието на Нова година.
Инфилтрираният от Хаганах.
Изкушаваше се да разкъса жълтия плик още в момента, когато офицерът от военноморската база му го даде в Сан Телмо, но се съпротиви на почти непреодолимото изкушение. Знаеше, че ще бъде поразен, без значение кой е той, познат или непознат, и нямаше значение кой е — щеше да му лепне име, подходящо за убиеца на неговия приятел.
Такива мисли щяха да затормозят нещата. Нищо не би могло да спре тяхното бързо, но внимателно пътуване до Очо Кале, нищо не би могло да се намеси в неговия пресметнат контакт с Хайнрих Щолц.
Извади жълтия плик и промуши пръст да го отвори.
Отначало името не значеше нищо.
Полковник Айра Бардън.
Нищо.
В навечерието на Нова година!
О, Господи, дали си спомни! Говорещият тежко твърдоглав човек, който е втори в командването на Феърфакс. „Най-добрият“ приятел на Ед Пейс, който скърбеше за смъртта на своя „най-добър приятел“ с армейска ярост, който тайно бе организирал Дейвид да долети до базата във Вирджиния и да участва във възбуденото разследване, който бе използвал трагичното убийство, за да влезе в хранилищата за досието на „най-добрия си приятел“… за да намери… нищо.