Сделката на Ринеман
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимира Тоскова-Брешкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделката на Ринеман». Краткое содержание книги:
Сделката — строго секретни нацистки научни разработки.
Мястото — Аржентина.
Посредникът — Ерих Ринеман, немски евреин, който изчаква края на войната в Буенос Айрес, където е прибрал на сигурно своите милиони.
Част от сделката обаче не е известна на Сполдинг и тук е ИНТРИГАТА — най-ужасяващият заговор в историята на Втората световна война.
— Можехте да му кажете. Да не го убивате! Можехте да спрете това! Вие, копелета!
Ашър Фелд въздъхна.
— Страхувам се, че не разбирате истерията сред вашите индустриалци. Или на тези от Райха. Той щеше да бъде отстранен… Като го отстранихме, ние неутрализирахме Феърфакс. И всичките негови значителни способности.
„Нямаше смисъл да се рови в необходимостта от смъртта на Пейс“, помисли Дейвид. Фелд, прагматикът, беше прав: Феърфакс бе отстранен от „Тортюгас“.
— Тогава Феърфакс не знае.
— Нашият човек знае. Но не достатъчно.
— Кой е той? Кой е вашият човек във Феърфакс?
Фелд махна към своя мълчалив съмишленик.
— Той не знае и аз няма да ви кажа. Може да ме убиете, но няма да ви кажа.
Сполдинг знаеше, че тъмноокият евреин говори истината.
— Ако Пейс е бил използван… и аз, кой ни използва?
— Не мога да ви отговоря на това.
— Вие знаете много. Вие трябва да имате… понятие. Кажете ми.
— Който ви дава заповедите, допускам аз.
— Един мъж…
— Знаем. Той не е много добър, нали? Има и други.
— Кои? Къде свършва това? Външното министерство? Министерството на войната? Белия дом? Къде, за Бога?
— Тези територии нямат значение при такива сделки. Те изчезват.
— Не и хората! Хората не изчезват!
— Тогава погледнете тези, които имаха работа с „Коенинг“. В Южна Африка Хората на Кендъл. Те създадоха „Тортюгас“.
— Гласът на Ашър Фелд стана по-силен. — Това е ваша работа, полковник Сполдинг. Ние само искаме да спрем това. С готовност ще умрем, за да спрем това.
Дейвид погледна към човека със слабото тъжно лице.
— Толкова голямо значение ли има за вас това? С всичко, което знаете, с това, в което вярвате? И от двете страни — заслужава ли си това?
— Всеки трябва да има приоритети. Дори класифицирани, отгоре надолу. Ако Пеенемюнде бъде спасен… и сложен отново в схемата… Райхът ще има спорна мощ, която е неприемлива за нас. Погледни Дахау, погледни Аушвиц Белзен. Неприемливо.
Дейвид заобиколи масата и застана пред евреите. Сложи пистолета в кобура и погледна към Ашър Фелд.
— Ако сте ме излъгали ще ви убия. След това ще се върна в Лисабон, в Северната провинция, и ще помета всеки фанатик от Хаганах по хълмовете. Онези, които не убия, ще предам… Облечете си палтата и марш оттук. Наеми стая в „Алвеар“ под името… Пейс. Е. Пейс. Ще ви потърся.
— Оръжията ни? — попита Фелд, издърпвайки светлосивото си палто на раменете.
— Ще ги задържа. Сигурен съм, че можете да си купите други… И не ни чакайте отвън. Има кола от военноморската база, която кръстосва наоколо.
— Какво ще стане с „Тортюгас“? — умоляващо попита Ашър Фелд.
— Казах, че ще се свържа с вас! — извика Сполдинг. — А сега, излизайте оттук!… Вземете момичето, Хаукууд, тя е зад ъгъла в „Рено“-то. Ето ключовете. — Дейвид бръкна в джоба и хвърли ключовете към придружителя на Ашър Фелд, който ги улови без усилие. — Изпрати я обратно в Калифорния. Ако можеш още тази вечер. Не по-късно от утре сутринта. Ясно ли е?
— Да… Ще се свържеше с мен, нали?
— Махайте се оттук — каза Сполдинг с изтощение.
Двамата агенти на Хаганах станаха от столовете си, по-младият отиде към третия в безсъзнание и го вдигна от пода на раменете си Ашър Фелд стоеше в предното антре, но се обърна и спря поглед за момент върху мъртвите тела, а след това върху Сполдинг.
— Вие и аз. Трябва да работим само с приоритети… Мъжът от Лисабон е изключителен човек. — Обърна се към вратата и я отвори за съмишленика си, който носеше третия мъж. Излезе навън, като затвори вратата след себе си.
Дейвид се обърна към Лайънс.
— Вземи проектите!
37
Когато започнало нападението на Тераза Верде 15 Юджиин Лайънс направил нещо забележително. „Толкова просто и толкова чисто“, помисли си Сполдинг. Взел металния контейнер с проектите, отворил прозореца на спалнята си и пуснал кутията на пет фута надолу в редицата тигрови лилии, които растат покрай къщата. След това затворил прозореца, изтичал в банята и заключил вратата.
Като се вземат предвид всички неща: шокът, паниката, собствените недостатъци — той останал с бистра глава и взел възможно най-неочакваното и оптимално решение. Изнесъл контейнера, а не се опитал да го скрие; прехвърлил го на достъпно място. Това не могли да допуснат фанатичните мъже, които се занимават със сложни тактики и спираловидни измами.
Дейвид последва Лайънс през кухненската врата навън от къщата, като заобиколиха и минаха от другата страна. Взе контейнера от треперещите ръце на физика и помогна на почти безпомощния мъж да се прехвърли през ниската ограда, разделяща съседните парцели. Те изтичаха заедно зад следващите две къщи и внимателно продължиха пътя си към улицата. Сполдинг с протегната ръка бе сграбчил рамото на Лайънс, държейки го до стената, готов да го събори на земята при първия признак за враждебни действия.