Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Странноприемница значи! — повтори с блеснал поглед Лимм. — Обичам такива местенца. — Неочаквано той падна на колене и протегна ръце в театрален жест. — Нека и аз да дойда! Моля те! Ще върша каквото ми поръчате. Мога да наглеждам огъня и да показвам стаите на клиентите. Ще нося вода и ще набелязвам най-дебелите кесии за крадене.

— Никакви кражби няма да има в моята странноприемница — заяви Грейвс.

— В Дърбин? — попита с нескрито съмнение Лимм. — Е, щом го казваш.

— Ще си имаме детенце — рече Кет. — Искаме да израсне като честен човек.

Лимм я погледна занемял. Очите му се ококориха.

— Детенце? — повтори прегракнало той. — Да не си се побъркала? Кой Шегаджия мисли за подобни неща? — Той махна отчаяно с ръка.

— Кое време на деня е? — попита го Грейвс. — Толкова дълго сме откъснати от света, че изгубих представата за време.

— Трябва да наближава полунощ — рече момчето. — Защо?

— Ако Праведника наистина е мъртъв, събитията сигурно се развиват с главоломна бързина. До утре повечето кораби ще са напуснали пристанището, независимо дали са били обслужени.

Лимм втренчи въпросителен поглед в Грейвс.

— Ти май знаеш нещо?

— Много неща знам, момче — бе отговорът. Лимм отново скочи на крака.

— Моля ви, вземете ме с вас. Вие сте единствените ми приятели и ако Праведника наистина е мъртъв, никой не знае кой ще заеме мястото му. Ако е Гадника, песента ни е изпята на всички.

Грейвс въздъхна примирено.

— Е, добре. Още един чифт ръце винаги може да е от полза. — Той погледна към Кет и тя кимна мълчаливо.

— Какъв е планът?

— Трябва да стигнем пристанището преди зазоряване. Има един кораб, „Стела Марис“, държи го квегански търговец. Капитанът ми е старо приятелче. Чака ме от няколко дни, пуснал е слуха, че трябва да направи някои поправки. Ще потегли за Дърбин веднага щом се качим на борда.

— И никой няма да му обърне внимание, защото утре с отлива ще отплават много кораби — добави Кет.

— И кога тръгваме за пристанището? — попита развълнувано Лимм.

— Час преди зазоряване. Още ще е тъмно, та ще можем да се спотайваме из сенките, но по улиците ще има достатъчно хора, за да не привличаме внимание.

— Ще бъдем като семейство — засмя се Кет.

— И ти ще си ми майка? — погледна я навъсено Лимм.

— По-скоро кака — побърза да уточни Кет.

— Само че имаме един проблем — рече Лимм.

— Да излезем на улицата — каза Грейвс.

Лимм въздъхна. Знаеше, че няма безопасен път, който да ги изведе отвън. Зад всеки ъгъл, във всеки страничен тунел можеше да ги дебне опасност. Изведнъж го налегна непреодолима умора.

— Ще взема да поспя — рече той.

— Добра идея — съгласи се Грейвс. — Легни на ей онзи сандък в ъгъла. Ще те събудим, когато стане време да тръгваме.