Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Водачът на Либера Драмач въздъхна.
— Влизай и сядай — рече. — Лусия, ще приготвиш ли нещо силно за госта ни?
— Да, татко — отвърна девойката и пое към кухнята.
Заелис седна на една рогозка на пода срещу Юги и го загледа изучаващо, чудейки се дали мъжът щеше да разбере нещо от казаното тази нощ. Юги редовно пушеше корен от амакса и това притесняваше не на шега настойника на Лусия, ала от друга страна той правеше така, откакто се познаваха, и въпреки съществуващата опасност никога не се пристрасти. Мъжът твърдеше, че може да се откаже от опасния си навик, когато си поиска; в началото Заелис бе малко скептичен по отношение на това, но впоследствие се увери, че помощникът му е бил прав. Юги бе способен да издържа без корена от амакса в течение на седмици и месеци, без да изпада в абстиненция. Веднъж му беше казал, че използва опиума, за да се „справя с лошите нощи“. Заелис не знаеше какво означаваше това, а и Юги никога не му обясни.
Съвсем скоро Лусия се появи с чаша латамри — горчива, черна настойка, стимулираща както тялото, така и съзнанието — и застина на прага на помещението. Сериозността на ситуацията като че ли изведнъж се стовари върху плещите й. Момичето се загледа в двамата мъже, събрали се, за да обсъдят живота и смъртта на стотици — а може би и хиляди — хора, и потръпна. Тя бе причината за всичко това.
„Онези идват за мен, помисли си момичето. Всеки, който ще загине тук, ще загине заради мен.“
Тогава Юги я забеляза, усмихна се и й даде знак да се приближи. Той пое чашата от ръцете й, кимна благодарствено и каза на домакина си:
— Тя трябва да чуе това, защото я засяга.
Настойникът й изсумтя и й махна да седне.
— Трябва да ти осигурим място, където да си в безопасност, Лусия — започна той с дрезгав глас. — Няма начин да евакуираме жителите на Разлома в рамките на толкова кратък срок, а и броят им е прекалено голям, за да ги скрием където и да било. Виж, що се отнася до дузина или малко повече… нещо като ескорт… можем да те изпратим на североизток. Към Тчамаска. Там има членове на Либера Драмач, които може да те скрият.
Лусия не реагира по никакъв начин. Само попита:
— А вие ще останете и ще се биете, така ли?
— Нямаме друг избор — въздъхна настойникът й. — На практика Либера Драмач построи това място. След като успяхме да го удържим толкова дълго време… дори само заради запасите си трябва да го защитим. Ако отблъснем тази атака, можем да спечелим време, за да започнем отначало. — Той положи ръка на рамото й. — Хората дойдоха тук, защото ние ги извикахме, а сред тях има много, които не принадлежат към организацията ни. Нося отговорност за всички тях.
— Както и за мен — рече Лусия. Юги я погледна изненадано. Никога досега не я беше чувал да говори с такъв обвинителен тон на баща си.
Заелис очевидно бе засегнат. Той отдръпна ръката си.
— Точно поради това искам да те отведа в безопасност — каза той. — Ще бъде за кратко. После ще дойда и ще те взема.
— Не — отсече твърдо Лусия. — Оставам тук.
— Не можеш да останеш — поклати глава настойникът й.
— Защо? Защото може да ме убият? — Тя се наведе напред, а гласът й прозвуча като съскане на разгневена змия, което го слиса. — Ще изоставиш мен, но не и тях! Е, аз също няма да ги изоставя! Всички тези хора, всички мои приятели и техните семейства — всички ще загинат тук! И защо? Защото Чаропслетниците искат мен! Повечето от тях никога няма да разберат това. А ти искаш да ги изоставя, да избягам оттук и да се скатая, докато Вещерите ме търсят под дърво и камък и избиват невинни хора? — Девойката неусетно бе повишила тон и вече крещеше. — И аз нося отговорност за тези хора, също като теб. Ти самият ме натовари с тази отговорност, когато им обеща спасител от Чаросплетниците. Ти привърза животите им към мен, и нито веднъж не ме попита дали исках това!
Последните й думи прорязаха гръмко тишината. Нито Заелис, нито Юги я бяха чували някога да говори така. Силата на гнева й, проявила се след четиринадесет години на спокойствие и кротост, ги бе потресла.
— Няма да отида — рече тихо тя, ала гласът й беше твърд като стомана. — Ще остана тук и или ще оживея, или ще умра с теб и хората, към които ме привърза.
Юги погледна първо Лусия, после Заелис, след което отново се обърна към момичето. Изведнъж тя вече не изглеждаше като дете, а в очите й гореше майчиният й плам. Заелис бе като онемял. Най-накрая преглътна и отмести взор от разгневеното и непознато момиче, заело мястото на дъщеря му.