Татко

— Били, ще позвъниш ли на „Стандърт Плъминг“ на „Сепулведа“ и да ги запиташ дали правят умивалници и вани с някакво изкривяване? Бих се обадил и сам, но мразя да говоря по телефон.

Обещавам да го направя — ще направя всичко, което да го спаси от тази щура идея. Хиляди дяволи! Къде е учил за ускорение, земно притегляне, коефициент на грешка? Мислех, че е изкарал само осми клас.

Намирам телефона на „Стандърт Плъминг“ и след три опита се свързвам с някого в производствения отдел, който ме уверява, че техните умивалници както от неръждаема стомана, така и от порцелан са с правилна форма без никакви закривявания. Знам какво си мисли онзи — че се опитвам да направя рекламация. Предавам отговора му на дядо. Той клати глава.

— Били, това е само едната възможност. Може би ще трябва да опитаме и с други. Къде можем да намерим много умивалници?

Хората непрекъснато ми задават въпроси, на които сами си отговарят.

— Знам, Били. Игрището за кегли точно зад хълма. Ходих там на път за обществената пералня; там има поне десет умивалника.

Исусе, той се отлепва от коша за мръсни дрехи; готов е да тръгне!

— Но, дядо, татко е взел колата. Как ще отидем до там, не можем да стигнем пеш.

— Мотоциклетът е на алеята пред къщата, Били. Можем да отидем с него. Пътувам с баща ти и нямахме никакви проблеми при паркирането.

Напълно е сериозен! Но ако баба разбере, че съм завел дядо с мотоциклета до игрището за кегли, за да пуска в умивалниците лодчиците си, сигурно ще извика ченгетата. Той измъква скапаните каски, които все още държим тук; готов е за мотоциклета. В края на краищата защо пък да не го закарам? Освен това и на мен започва да ми става интересно.