Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
— Били, ще позвъниш ли на „Стандърт Плъминг“ на „Сепулведа“ и да ги запиташ дали правят умивалници и вани с някакво изкривяване? Бих се обадил и сам, но мразя да говоря по телефон.
Обещавам да го направя — ще направя всичко, което да го спаси от тази щура идея. Хиляди дяволи! Къде е учил за ускорение, земно притегляне, коефициент на грешка? Мислех, че е изкарал само осми клас.
Намирам телефона на „Стандърт Плъминг“ и след три опита се свързвам с някого в производствения отдел, който ме уверява, че техните умивалници както от неръждаема стомана, така и от порцелан са с правилна форма без никакви закривявания. Знам какво си мисли онзи — че се опитвам да направя рекламация. Предавам отговора му на дядо. Той клати глава.
— Били, това е само едната възможност. Може би ще трябва да опитаме и с други. Къде можем да намерим много умивалници?
Хората непрекъснато ми задават въпроси, на които сами си отговарят.
— Знам, Били. Игрището за кегли точно зад хълма. Ходих там на път за обществената пералня; там има поне десет умивалника.
Исусе, той се отлепва от коша за мръсни дрехи; готов е да тръгне!
— Но, дядо, татко е взел колата. Как ще отидем до там, не можем да стигнем пеш.
— Мотоциклетът е на алеята пред къщата, Били. Можем да отидем с него. Пътувам с баща ти и нямахме никакви проблеми при паркирането.
Напълно е сериозен! Но ако баба разбере, че съм завел дядо с мотоциклета до игрището за кегли, за да пуска в умивалниците лодчиците си, сигурно ще извика ченгетата. Той измъква скапаните каски, които все още държим тук; готов е за мотоциклета. В края на краищата защо пък да не го закарам? Освен това и на мен започва да ми става интересно.
Изтиквам мотора до края на улицата. Дядо върви до мен. Слава Богу, поне не е с бастуна! Надявам се, баба да не ни чуе. Той с мъка се покатерва отзад, рита надолу опорите за краката и се хваща здраво. Какво, по дяволите, е накарало моят старец да се носи насам-натам с неговия старец отзад върху тази купчина старо желязо? Човек никога не знае какво да очаква от татко.
Отиваме до игрището за кегли, минаваме край пътечките и влизаме в стаята за почивка. Отстрани сигурно изглеждаме, сякаш сме си определили много ексцентрична, перверзна среща. Слава Богу, рано е и там няма хора: цялата стая е на наше разположение. Първо, правим запушалки от хартиени кърпички и пълним всички умивалници. Това ни отнема около десетина минути. Нямам представа какво, по дяволите, ще кажем, ако влезе управителят. Решавам веднага, че обясненията ще ги дава дядо.
Изпускаме водата от десетте умивалника. Тя се върти по посока на часовниковата стрелка. Напълваме ги отново, даваме старт на водата в посока обратна на часовниковата стрелка и изтегляме запушалките; същото нещо — сменя посоката на движението си и се излива в канала; изглежда дядо нещо греши с математиката и физиката. Чудя се, откъде все пак му е хрумнала такава идея.
Прибираме се вкъщи. Оставям го на ъгъла и тикам мотора до алеята отпред. Дядо влиза през предната врата, а аз отивам отзад да проверя баба да не е умряла на онова меко легло. Стаята е празна.
Влизам във всекидневната и ги виждам двамата. Той й разказва как сме се разходили по улицата. За щастие каските са на мотора. Баба ме поглежда въпросително; още е изплашена. Но аз нямам никакво намерение да казвам каквото и да било — освен ако дядо сам не поиска.
Седим така: всеки чака другия да направи нещо или да каже нещо. Иска ми се татко да си е вкъщи, става много напрегнато. После дядо става.
— Ела в работилничката, Били; там има нещо, което искам да ти покажа.
На баба това съвсем не й харесва, но, изглежда, ще ни остави на мира. На вратата се обръщам и свивам рамене да покажа, че съм на нейна страна, но истината е, че не съм.
В работилницата дядо взема едно от неговите малки специални изобретения, които вечно правеше за нас, децата. То представлява пръчка с прорези от едната страна и малка перка на върха. Винаги сме ги наричали „въртящи се пръчки“; тази е правена сега, перката е дялана на ръка и закрепена с щифт.