Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Ти знаеш, Джони, че прадядо ти беше трапер. Не е живял в къща от тринайсетата си година; жени се за чистокръвна индианка от племето Онейда. Прабаба ти, майката на баща ми, беше висока над един и осемдесет. Беше по-силна от който и да е мъж и можеше да говори само индиански и френски.
Никога не съм я чул да каже дори една дума. Тези мои дядо и баба практически живееха като първобитни хора. Не са имали дом и не са се установили на едно място, докато баща ми не навършва седем години. Живели са с индианците и фактически не са имали религия; доколкото знам не са се и женили — поне не в църква.
Татко обичаше да разказва как са скитали, как са зареждали капани, купували кожи, прибирали ги в скривалища, обикновено под земята, а после са ги опаковали и прекарвали в катуна. Те бяха животни, Джони, и тази силна животинска жилка е все още тук. Тя е в мен, тя е и в теб и ние винаги трябва да се борим с нея.
Майка се е съвзела и сега кима с глава. Чува нещо интересно — североамериканска версия за Тарзан.
— Една от причините, поради които се ожених за Бес, е, че тя обича хубавите неща. Винаги е живяла в град и предците й, колкото и назад да се връща човек, винаги са били част от градския живот. Тя харесва хубавите мебели, поддържа чиста къщата си и ние живеем като прилични човешки същества. Виждаш, че не съм като братята си и дори като баща си; аз съм цивилизован. Не пия много и не се местя непрекъснато. Всичките ми братя са опасни хора с изключение на Ед. Той имаше късмет като мен и се ожени за добра жена. Леля ти Мери го обучи точно както трябва. Баща ми и братята ми са непредсказуеми: човек никога не може да каже за какво мислят или какво възнамеряват да правят. Нито един от тях не е работил постоянна целодневна работа през целия си живот. Пийт, Орийн и Калеб или пиеха, или скитаха из горите на лов. През зимата се приютяваха някъде и „заспиваха“ зимен сън като мечки. Не може да не се признае, че майка ми направи много за татко. Поне го вкара в църква и той пое грижата за нас, децата. Но той нито се обличаше, нито вършеше нещата като другите хора. Знаеш ли, че през целия си живот не е платил и стотинка за социална осигуровка и за данък общ доход? Живееше в Югозападна Филаделфия така, като че ли се намираше в някоя ферма или в горите. Сградите, колите — всичко това не означаваше нищо за него. Не исках да живея по този начин. Погледни ме — аз съм цивилизован човек, погледни ръцете ми — чисти са, всичките ми пръсти са на мястото си. Погледни тази къща, която имаме, красивите мебели, килимите и всичко, живеем като истински градски хора и дължим всичко на майка ти. Не забравяй това!
Какво можех да кажа? Знаех, че говори сериозно; искаше от мен да разбера, да погледна на нещата през неговите очи. Иска ми се Делибро да беше чул това. Майка си седи и все още плаче. Подсмърча, взира се в мен, очите й говорят: „Виждаш ли какво имах предвид, Джаки, виждаш ли какво имах предвид?“ А татко говори така разумно. Чувствам се ужасно, като малко провинено дете. Виждал е и е разбирал всичко през всичките години и не е споменал нито дума, оставял е нещата така от уважение към нас.
— Джон, знам, че понякога се безпокоиш за Били и малкия Джаки. За бащите е трудно да чакат, но ти трябва да дадеш на момчетата време. Синовете са тези, които изпълват с тревога мъжа, защото повечето мъже са боязливи хора и поради това се страхуват още повече за синовете си. Джони, аз вече не се безпокоя за тебе и не искам ти да се тревожиш за мен и за майка ти. Нека всеки от нас мисли за своя живот. Всички сме добре. Ще посещавам този психиатър, докато се оправя. А ти, Джони, си върви при Вероника и Джаки. С майка ти ще бъдем добре. Просто всички ние трябва да престанем да се безпокоим толкова много.