Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
— Какво друго можех да сторя?
— Да спориш — отговори елфът. — Онзи Роджър Локлес, когото видях за пръв път, може би щеше да прецени оставането в кервана като обида за способностите си, щеше да мърмори и да се оплаква и вероятно пак да отиде до фермата. Всъщност онзи Роджър вероятно нямаше дори да донесе вестите на Нощната птица и другите, не и преди пръв да види паурите и гоблините.
Роджър се замисли за миг и прецени, че елфът е прав. Когато за пръв път видя фермата, инстинктите му подсказаха да я приближи и огледа по-добре, дори да направи някоя дяволия. Ала размисли, реши, че е опасно, не толкова за него, колкото за останалите, които не бяха толкова далеч назад. Дори и да не го хванеха — което му се струваше вероятно, каквито и да бяха чудовищата вътре, — може би щеше да се наложи да се прикрие и керванът нямаше да е предупреден навреме, а щеше да навлезе в битка, и то при неблагоприятни обстоятелства.
— Ти разбираш това — продължи елфът.
— Знам какво направих — простичко отвърна Роджър.
— И го направи добре — каза Джуравиел, сетне се усмихна хитро. — Учиш се бързо.
Очите на Роджър се присвиха и той ядовито погледна елфа, не искаше да си спомня за „урока“.
Ала усмивката на Джуравиел го обезоръжи и той преглътна гордостта си. Знаеше, че нямат сметки за уреждане. Наистина бе научил урока си. Провалът в тази ситуация щеше да коства повече от собствения му живот и така, той трябваше да приеме съветите на по-опитните от него.
Той се успокои и дори успя да се усмихне и кимна.
Джуравиел внезапно наостри уши, а погледът му пробяга встрани.
— Някой приближава — каза той и изчезна нагоре по дървото така бързо, че Роджър премигна невярващо.
Той също побърза да се скрие. Скоро забеляза приближаващия се и се отпусна, като видя, че е жена от групата им, също отишла да разузнава напред. Той така я стресна, като изскочи иззад дървото, че тя замалко да забие кинжала си в гърдите му.
— Изнервена си май — каза меко Роджър.
— Идват врагове — отвърна жената, — движат се на запад. Намират се южно от нас.
— Колко са?
— Поне две дузини, а може и повече.
— И какви са? — долетя въпрос от дървото.
Жената погледна нагоре, макар да знаеше, че няма да види ловкия приятел на Нощната птица. Малцина от разузнавачите бяха виждали Джуравиел, макар че всички бяха чували мелодичния му глас.
— Гоблини — отвърна тя, — само гоблини.
— Върни се назад тогава — каза й елфът. — И отнеси вестта на останалите разузнавачи.
Жената кимна и се отдалечи.
— Можем да ги оставим да минат покрай нас — каза Роджър, когато Джуравиел се появи пред него, кацвайки на един нисък клон.
Елфът не го погледна, взирайки се надалеч.
— Иди и кажи на Нощната птица да им подготви изненада — каза той на Роджър.
— Ала той каза да не влизаме в битка — възрази Роджър.
— Това са само гоблини — отговори Джуравиел, — а ако са част от по-голяма група, могат да ни обградят, затова трябва да бъдат победени бързо. Кажи на Нощната птица, че настоявам да атакуваме.
Роджър погледна елфа и за момент Джуравиел реши, че той няма да се подчини на заповедта. Ала младежът преглътна възраженията си, кимна и се затича.
— И, Роджър — спря го елфът, преди да е направил и пет крачки.
Роджър се обърна и го погледна.
— Кажи на Нощната птица, че планът е твой — каза му Джуравиел — и че имаш пълната ми подкрепа. Кажи му, че считаш, че трябва да ударим гоблините бързо и здраво. Планът е твой.
— Но това е лъжа — възрази Роджър.
— Така ли? — попита елфът. — Когато чу за гоблините, не пожела ли най-напред да ги нападнем? Не те ли спря само верността към заръките на пазителя?
Младежът сви устни.
— Нищо лошо няма в това понякога да не си съгласен — обясни Джуравиел. — Ти доказа неколкократно, че твоето мнение по тези въпроси е ценно. Нощната птица го знае, Пони го знае, зная го и аз.
Роджър се обърна и се затича, а този път крачката му бе много полека.
— Бебето ми! — изпищя жената. — Моля ви, не го наранявайте! Умолявам ви!
— Кво? — попита един гоблин главатаря си, чешейки главата си при неочаквания глас.
Групата бе дошла от Мочурливите земи и не знаеше добре езика на тези земи. От опита си с паурите обаче знаеха достатъчно думи, за да разберат значението на чутото.