В името на любовта

— Това не…

— „Къща на дървото” не е единственият важен проект в живота ти. Филмът е само първата част от внимателно планирана стратегия, за да се утвърдиш в очите на публиката като уважаван актьор и продуцент.

— Нищо лошо няма в това, да имаш амбиции.

— Има, ако искаш да се възползваш от мен, за да си излъскаш имиджа, за да те обявят за господин Надеждност.

— Това е Холивуд, Джорджи! Обетована земя за разведените. Кой, по дяволите – освен Рори Кийн – се интересува дали ще останем женени?

— Рори Кийн. Точно така!

— Наистина ли мислиш, че искам нашият брак да продължи само за да не загубя доброто мнение на Рори?

— Не е ли така? Не бяха ли всичките ти усилия посветени точно на това?

— Именно бяха. Но това приключи. Аз съм повече от щастлив да градя кариерата си, разчитайки единствено на професионалните си умения, а не на своя брак.

Изглежда, сърцето й се бе вкоравило, защото тя не повярва на нито една негова дума.

— Ти си готов да кажеш каквото и да е, стига да избегнеш публично отхвърляне, но аз приключих с преструвките. Повече няма да се опитвам да накарам хора, които не познавам, да повярват, че съм такава, каквото не съм. Ще наредя на Арън да прекрати тези трогателни измислици за пресата. И този път ще се погрижа той да изпълни заповедта ми.

— Да бе, как ли пък не! – Студената пресметливост в очите му се замени с твърдоглава решителност. И изведнъж като че ли откачи. Целуна я грубо, после я бутна и задърпа към задния коридор. – Идваш с мен.

Тя се препъна, но той я държеше здраво и не й позволи да падне.

— Пусни ме!

— Водя те на разходка – отсече той.

— Като че ли можеш да измислиш нещо ново.

— Млъквай. – Той я набута в гаража. Не беше груб, но не беше и нежен. – Време е да разбереш колко високо ценя репутацията си на порядъчен и уважаван човек. – Сега приличаше на необуздания дивак от миналото си.

— Никъде не отивам с теб.

— Ще видим. Аз съм по-силен от теб, по-злобен и дяволски по-отчаян.

Яростта й избухна с нова сила.

— Ако си толкова отчаян, защо не се опита да говориш с мен, след като си избрал актриса за ролята на Хелън? Защо не…

— Защото първо трябваше да свърша нещо! – Натика я в колата и преди Джорджи да успее да мигне, автомобилът се носеше с пълна скорост надолу по алеята към предните порти. Два черни сува се стрелнаха след тях.

Брам включи климатика на максимум. С босите крака и тънката тениска Джорджи започна да трепери от студ, но не помоли да го намали. Изобщо не желаеше да говори с него. Брам караше като бесен, но тя беше прекалено гневна, за да се тревожи. Той отново искаше да разбие сърцето й.

Изскочиха на булевард „Робъртсън”, оживен от навалицата в събота следобед. Джорджи залитна напред, когато спирачките изскърцаха рязко и колата спря пред „Айви”, вторият дом на папараците.

— Защо дойдохме тук?

— За да направим бляскава поява пред репортерите с рекламна цел.

— Шегуваш се. – Един от папараците ги забеляза и се опита да ги снима през предното стъкло. Джорджи беше излязла от къщата на плажа без никакъв грим. Косата й беше разрошена, тениската – в точно този оттенък на синьото, което никак не се връзваше с цвета на изпомачканите й тюркоазни шорти, а върху босите й крака се мъдреха набързо нахлузени плажни джапанки вместо елегантни сандали. – За нищо на света няма да се покажа в този вид.