Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
В отговор на молбата да се видят и поговорят Михаил Лвович бе обещал да дойде в театъра не четирийсет и пет минути, а час и половина преди спектакъла.
— Няма да имам друго време — каза той. — Цял ден съм зает. Ще стигне ли половин час за вашите въпроси?
— Трябва да стигне — отговори Настя, а наум си каза: „Е, това ще зависи“.
С Михаил Лвович се сблъскаха в коридора на „мъжкото“ крило — той отиваше към своята гримьорна с разгърнато палто и чаша чай в ръката.
— Е — окачи той палтото в гардероба и важно се разположи на диванчето, като посочи на гостите двата стола пред масите за гримиране, — задавайте въпросите си.
— Кажете — започна Настя и отвори бележника си, в който подробно бе записвала извадки от стенограмите на репетициите, — на вас удобно ли ви е да играете ролята на Зиновиев? Не ви ли смущава мотивацията на героя?
— Какво трябва да ме смущава в нея? — разкърши Арцеулов мощните си рамене. — Нормална е мотивацията, като на много хора. Вярно, малко е странна, но покажете ми пиеса, в която мотивацията на героя да е разбираема за абсолютно всеки? Пиесите се пишат тъкмо затова — за да покажат необичайни преживявания, нестандартни ситуации. Вземете например Чеховия вуйчо Ваньо. Защо например преди година се е развалил характерът на Войницки? Двайсет и пет години търпял, търпял и после изведнъж — хоп! — преди година търпението му се изчерпало. Двайсет и пет години всичко е било наред и изведнъж той започва да се бунтува. Защо ли? Много актьори смятат, че това е станало заради появяването на Елена Андреевна, но нали Елена Андреевна живее в имението само от три месеца, а Мария Василиевна казва: „Извинявай, Жан, но през последната година ти толкова се промени, че изобщо не мога да те позная“. И при него не е ясно каква е мотивацията му и нищо — пиесата се играе вече сто години и никой не казва, че била неразбираема. Ще ви кажа нещо повече: никой дори не обръща внимание на тази неяснота. И аз мога да ви приведа стотина подобни примери.
— Но ето че Никита Колодни през цялото време се оплаква, че му било неудобно да играе, езикът му се препъвал в текста, не разбирал как да отиграва репликите на вашия герой.
Арцеулов внимателно погледна първо Антон, после Настя и се позасмя:
— Вие обаче сте доста добре осведомени. Струва ми се, че присъствахте само на една репетиция?
— На две и половина — уточни Антон.
— А, така ли… е, нищо. Изобщо не разбирам от какво е недоволен Никита. Какви са тия реплики в моята роля, които са трудни за отиграване? Естествено, разбирам Никита, това му е първата сериозна роля в нашия театър и на него му се иска да я изпипа до блясък, за да го забележат, да се заговори за него, да има добри отзиви в пресата. Всъщност мисля, че опитите му да промени моя текст са просто опити да направи собствената си роля по-ярка, по-изпъкнала. Разбирате ли, момчето е решило да придърпа чергата към себе си, но това е нещо обичайно при нас, актьорите, всеки се грижи не за съдбата на спектакъла като цяло, а само да покаже единствено себе си. Според мен всичко в моя герой е свързано и логично, той е обичал майка си, опитвал се е да направи всичко по силите си, но не е могъл да направи само едно: окончателно да се раздели с бизнеса, защото бизнесът е неговият живот, неговото бъдеще, а неговата умираща майка и без това няма бъдеще. Вярно, тежък избор, спор няма, но именно с това е интересна моята роля, а Никитка иска да провали всичко това. Но аз не му се сърдя. Просто той е още млад и неопитен, простено му е. Макар да признавам, че доста нерви се хабят на репетиции заради неговите изказвания. Но и вие вероятно сте забелязали това.
— Забелязахме — кимна Настя. — Забелязахме също, че вие обикновено сте се застъпвали за автора на пиесата и сте се старали да го защитите от нападките и претенциите на Колодни. Сигурно сте си създали приятелски отношения с Артьом Лесогоров?
Арцеулов се намръщи и изправи гръб на диванчето, плътно събра колената си.
— Нали ви казах вече: извън репетиционната зала не съм имал никакви особени отношения с Артьом. А се застъпвах за него просто защото не мога да понасям работата да се затормозява, обичам постоянното движение напред, така че спектакълът с всяка репетиция да укрепва, да стъпва на краката си. А заради Никита постоянно спирахме и затъвахме в тресавището на безплодните обсъждания. Режисьорът приемаше някои предложения на Никита, няма спор, но като цяло… Прави се на много важен, това ще ви кажа. Може би неслучайно Лев Алексеевич не го обича и не му дава да играе. Отговорих ли на въпроса ви?