Сибирски тайни

Ще трябва да събуди Егоров… Жалко, толкова сладко спи. А когато спи, не го измъчва желанието да пие. Хубаво ще е да подремне по-дълго.

— Гладен ли си? — попита тя, когато Коротков излезе от банята с нейната хавлия.

— Ох, не, цял ден се тъпках от мъка с някакви боклуци — ту с чипс, ту с бисквити, ту със сухарчета, — за да не откача от безкрайното чакане. Имаш ли нещо против, че взех хавлията ти? Защото всичките ми дрехи са пропити с пот, а ако отида в моята стая за чисти, ще събудя Витка.

— И без това ще трябва да го събудим — въздъхна Настя и с две думи сподели с Юра съображенията си.

— Логично е — съгласи се той. — Но защо да бързаме? Нека си поспи човекът, с теб утре си хващаме самолета, а той спокойно ще си върши работата.

— Утре няма да летим.

— Защо?

— Защото ще го отложим за вдругиден. А утре ще извършим още едно лошо нещо. По-точно, ще го подхванем още сега. Днес ще го започнеш ти, утре ще се включим ние с Виктор, после всички ще го довършим и едва тогава ще си заминем — усмихна се Настя.

Коротков изслуша плана й и жално разпери ръце.

— Ако брат ти намисли да купува земя и някъде другаде…

— Така де, ти света ще обърнеш, но няма да се съгласиш отново да сме заедно — завърши тя. — Разбрах. А сега вземи телефона и прави каквото ще те помоля. Юра, детективът е състояние на ума и душата, това е доживотна присъда. Невъзможно е да престанеш да бъдеш оперативен работник, когато се пенсионираш. Това не ни оставя на мира чак до смъртта. Приеми го като даденост и не се съпротивлявай.

— От теб няма отърваване… — промърмори той, вдигна захвърленото на пода „кенгуру“ и зашари по джобовете за телефона. — Но даваш ли ми честна дума, че вдругиден си летим за Москва?

— Кълна се! Искаш ли още сега да резервирам билетите?

— Да, искам! — предизвикателно тръсна глава той. — Хайде, резервирай, да видя. А още по-добре ги плати, така ще съм по-спокоен. И избери сутрешен полет. Колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре за всички.

Той изпрати съобщение на Ина, помощничката на Ворожец. После застана зад гърба на Настя и придирчиво се загледа в процедурата за купуване на самолетните билети.

— Защо в единайсет и петдесет? — забеляза свадливо. — И в пет сутринта имаше полет, току-що го видях.

— Е, де, Юра, вземи се в ръце! — възмути се Настя. — Ако полетът е в пет, в колко ще трябва да станем? Прекрасно ще си отлетим по обед.

Той помълча известно време, после попита:

— А бива ли да правим всичко това, а, Аска? Може Баев вече да е при Ворожец? И всичко, което си захванала, да е напразно?

Тя отрицателно завъртя глава и започна да въвежда в полето цифрите от номера на кредитната си карта.

— Баев просто никому не вярва. И няма да отиде при Ворожец, докато лично не провери поне нещичко от чутото от мен. А за това е нужно време. Вярно, че няма да отлага дълго изясняването на отношенията, но непременно ще направи минимална проверка. Нито един здравомислещ човек няма да подложи на риск старо приятелство заради нещо, което му е наприказвала някаква почти непозната жена. Мисля, че до утре вечер времето тъкмо ще му стигне.