Първата версия
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #8
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Първата версия». Краткое содержание книги:
Незнански е един от малкото руски автори, който проби на пазара за трилъри. Серията му от десет романа „Маршът на Турецки“ вече е преведена в 22 страни. Die Welt
От снимката нагло и закачливо се усмихваше двайсетгодишният Норман Кларк.
Прекалено добре бяхме изучили външността му от десетките фотографии и беше невъзможно да грешим. Външността му беше прекалено характерна… И така, първата версия се оказа и последна… Норман Кларк, американският милионер, личният приятел на кого ли не, се оказа съветски шпионин. Обикновен велик шпионин…
Още известно време разглеждахме снимки, научихме за бойния път на Бородкин-старши и при първия удобен случай побързахме да се сбогуваме.
Каквото и да си говорим, полковник Бугрицки, за разлика от полковник Улянов не беше луд.
Рути Спиър се мяташе из апартамента си като разярена тигрица. Можеше направо да ухапе някого, ако се изпречеше на пътя й. Вече бе изпушила цял пакет цигари и макар че до вечерта оставаше много време, Рути отвори нов с нервно движение.
Но телефонът продължаваше да мълчи.
Преди пет минути се обади Семьон Филин. Тя го прати по дяволите. Там му е мястото. Само Филиновите фалшиви любезности и неподправено любопитство й липсваха сега!
И без това й беше прехвърлил по-голямата част от нещата, които той самият беше започнал. Всичките идеи за картините бяха негови. Той беше този, който й пееше със сладко гласче, че ще организира всичко заедно с приятелите си по най-прекрасния начин.
А какво излезе на практика? Благодарение на него едва не се лишиха от всичко.
И сега се налага да разчита на някаква аферистка, свързана на всичкото отгоре с явни бандити. Макар че не е изключено в случая бандитите да се окажат най-надеждните.
Когато телефонът звънна, тя толкова бързо грабна преносимата слушалка, че едва не я изпусна на пода.
— Ало — чу тя не особено приятния, но дългоочакван глас.
— Наталия! Защо не се обадихте навреме? — Рути не успя да прикрие раздразнението си.
— Малък проблем. Само не се безпокойте, не се безпокойте…
— Какъв е проблемът?
— Изцяло паричен…
— Колко още? — въздъхна Рути.
— В последния момент човекът поиска вместо петнайсет-двайсет и пет. Каза, че в последния момент контролът се е усилил и трябва да дели. Товарът вече е на път, аз излитам утре рано сутринта.
— Добре — каза Рути, стискайки злобно зъби. — След половин час ви чакам до входа на станцията на метрото „Китай-город“. От тази страна, от която е църквата.
— Ще бъда там — чу Рути в отговор.
С Ломанов изобщо не се съмнявахме, че опитът да бъда убит, жертва на който стана Марина, е работа на Буцков. Освен това той прекалено приличаше на убийството на Дейвид Ричмънд, просто като две капки вода.
Резултатите от балистичната експертиза още не бяха готови, но те вече не ни интересуваха кой знае колко. В крайна сметка убиецът може да е използвал и друго оръжие. Сега ни интересуваше само изпълнителят.
Ако вземехме предвид сведенията, с които разполагахме, се получаваше следното. Убиецът беше от близкото обкръжение на Буцков. Звярът, побеснял от миризмата на опърлена козина на врата си, бе подал отвратителната си муцуна от дупката и бе нападнал. С умелите ръце на наемник.
Фотороботът, направен след убийството на Ричмънд, много приличаше на човека, когото бе видяла възрастната жена, разхождаща кучето си пред входа.
В стрелбището човекът от фоторобота също бе известен като идеален стрелец.
Най-вероятно този човек беше от афганистанското минало на Буцков. Там, в Афганистан, ги научиха да стрелят прекалено добре…
Плюс тези идиотски на пръв поглед асоциации с Холмс. Но от опит знам, че най-невероятните неща изведнъж се оказват единствено вярната нишка.
— Саша! — плесна се по челото Ломанов. — Двамата с тебе сме пълни идиоти!
— Тоест?
— Трябва да отидем при Зотов и внимателно да прегледаме албума от уволняването му!
И за втори път в един и същи ден аз казах прочувствено:
— Серьожа, ти си гений!
За съжаление това се случва често в нашата работа — отначало като че ли не забелязваш факти и обстоятелства, лежащи на самата повърхност. А после неочакван лъч светлина ти разкрива някаква нова плоскост, през която цялата картина се изяснява.
Наистина, отдавна трябваше да покажем този фоторобот на Петя Зотов, който бе служил в Афганистан под началството на Буцков. Но бяхме зациклили прекалено на Кларк и този елементарен ход просто не ни дойде наум по-рано.