Крал на пепелища [bg]

— Видя какво направи на Мизенер. Ще му се ежиш ли заради няколко монети? Тайри го разпра от гърлото до слабините и го остави да стои да гледа как му изпадат червата! Искаш ли да се изправиш срещу него?

Другият мъж поклати глава.

— Дойдохме тук да намерим кораб. Сандура плаща висока цена за бойци, всички казват така. Сега дори не вървим в правилната посока. Трябваше да вземем кораб в порт Колос, а сега яздим обратно в Маркензас, на средата до Маркенет. Само защото Тайри има проклет нрав и надървен кур.

— Както казах вече, ще се изправиш ли срещу него?

Деклан не можеше да види всички около гаснещия лагерен огън. Стори му се за миг, че зърна две фигури, присвити от другата страна на тлеещото огнище, но не можеше да е сигурен, че са двете момичета.

Пропълзя безшумно назад, докато се увери, че е достатъчно далече, изправи се и забърза обратно. Стигна до спътниците си и прошепна:

— Слънцето скоро ще изгрее и те ще се размърдат. Мисля, че момичетата са в безопасност, но не мога да съм сигурен. Ако се приближим прекалено бързо, ще ги предупредим… — Поколеба се, несигурен какво да направи. Ако успееше бързо да убие Тайри, другите може би щяха да са по-малко склонни да се бият.

Моли пристъпи напред и попита:

— Къде е лагерният им огън?

Деклан посочи и тя кимна.

— Дай ми две минути да стигна зад тях, после връхлитате. Ще убия всеки, който се доближи до момичетата. Ако чуете някакъв звук, побързайте.

Щом Моли се отдалечи бързо и безшумно, Деклан погледна приятелите си. Юсан беше почти обезумял от тревога за Мили, тъй че той сложи ръка на рамото му и каза:

— Спокойно. Спомни си как те раниха в Онкон и не го прави отново. Припряността ще убие и теб, и нея.

Другите бяха корави, решителни мъже, опитни в кръчмарските свади, Деклан беше сигурен в това, но никой от тях не беше трениран боец. Разполагаха с числено превъзходство и с елемента на изненада, но ако не успееха да извадят от строя поне двама от наемниците още в първия момент, щеше да е равностойна битка; и нещо повече, момичетата щяха да са изложени на риск.

Деклан изчака Моли да стигне до другата страна на поляната, после извади меча си и кимна на другите. Измъкнаха всевъзможни оръжия, мечове, брадви и дълги ножове. Изглеждаха решителни. Хвърли последен поглед на Юсан, за да внуши на чирака си да е съсредоточен и да не прави нищо глупаво, после се обърна и тръгна бързо към огъня.

Стабилната крачка, съчетана с решимост, като че ли му вдъхна спокойствие. Усети как тревогата за безопасността на Гвен, гневът и нервността го напуснаха и отново изпита онова странно спокойствие, което го беше обгърнало, когато търговците на роби бяха нападнали Онкон. Прие го с радост. Яснота се утаи в него и чувствата му за Гвен заглъхнаха и отстъпиха място на необходимостта да победи враговете.

Нахлу бежешком в лагера и докато първият наемник се изправи и се обърне, кръвта вече бликаше от дълбокия срез във врата му. Вторият вече беше извадил меча си и викаше. Другите в лагера скочиха на крака.