Крал на пепелища [bg]

Хава и Хату бяха почти замръзнали на местата си. Конниците минаха под тях, после отминаха. Хату беше почти сигурен, че са от групата, която ги бе нападнала в склада. Щом стигнеха до следващото градче и попитаха за минали ездачи, щяха да се върнат и да проверят пътя отново.

Нито Хату, нито Хава познаваха терена или района. Знаеха само накъде води пътят.

— Ще се върнат — каза Хату.

— Колко скоро?

Той помисли малко.

— Надвили са хората на Килебрю и ще яздят през нощта. Може да сменят конете в следващото село, но ще са уморени… Вероятно ще почиват и ще чакат да ги настигнем. След като не се появим утре, ще се върнат. По обед най-късно според мен.

Хава мълчеше и само го гледаше.

След малко той каза:

— Ако можем да ги настигнем, пристигаме в селището, без да ни видят, и докато те разпитват за нас, намираме нови коне и…

Хава го прекъсна:

— Не бихме ли могли да заобиколим?

— Ако няма много ферми, да, бихме могли. Дори една горичка би могла да прикрие преминаването ни.

Минаването покрай ферма щеше да е рисковано: едно излайване на куче щеше да изкара стопанина навън и ако не го убиеха нямаше никаква гаранция, че присъствието им ще остане в тайна, особено ако преследвачите им предложеха награда за информация за тях. Все пак щяха да имат преднина, но Хату не можеше да разчита само на това.

— А ако има много ферми?

— Скриваме се и изчакваме да се върнат оттук. — Помисли малко. — Възможно е да идат чак до порт Колос, за да се уверят, че не сме се върнали или не сме ги задминали през нощта. Може да помислят, че сме решили да потърсим кораб. — И добави тихо, почти на себе си: — Имаме проблем само ако се развърнат и претърсят навсякъде около градчето. — Видя, че Хава се намръщи, и бързо добави: — Би трябвало да можем да надвием един-двама от тях.

Реши, че не е добра идея да споменава на Хава, че не знае какво да правят, ако ги следяха с помощта на магия или каквото там му беше дало необичайните сетива.

Тя кимна.

— Ако можем да минем през следващото градче, без да ни видят, би трябвало да им се измъкнем.

— Кои са те? — попита тя.

— Не знам — отвърна Хату. — Но е възможно да са свързани с корабите, които се опитаха да ни нападнат. — Пое си дълбоко дъх. — Предположенията са безполезни.

Тя го погледна и каза:

— Нямам по-добри идеи.

— Да тръгваме тогава.

Докато яхваше коня си, Хату отново си помисли защо е повикана Хава и щом поеха през дърветата към пътя, за това защо би могла да се опита да го убие и как да я спре да изпитва нуждата да го направи.