Разплата

Когато таксито се отклони от главния път по алеята към фермата на Банинг, Лайза каза на шофьора да спре. Плати му петнайсет долара, благодари му и слезе. Щом той се скри от поглед по пустия път, тя бавно тръгна, макар че беше тъмно като в рог и едва виждаше чакъла пред себе си. В къщата не светеше никъде, нито пък в стопанските постройки. В далечината се виждаше мъжделива светлина от един прозорец на малката къща, където Нинева и Еймъс живееха от цяла вечност. Докато се придвижваше почти слепешката по чакъла, пред очите й се очерта силуетът на къщата. Прекоси предната морава, после верандата и натисна бравата. Беше заключено, което бе необичайно. В провинцията никой не си заключваше вратата.

На Лайза й се искаше да огледа цветните лехи и храстите, да види какви промени са настъпили за три години и половина, но беше безлунна облачна вечер. Мина отстрани и видя пикапа на Пийт, паркиран точно където той го оставяше. Знаеше, че Джоуел е взел понтиака. Лайза прекоси изсъхналата трева в задния двор. От запад полъхна, тя потрепери и разтри ръцете си. Задната врата беше отключена. Лайза влезе в дома си и застана в кухнята, закова се на място от силния познат мирис, който я порази: смесица от цигарен дим и кафе, препържен бекон, плодови пайове и сладкиши, гъсти яхнии с телешко и еленско, които къкреха на печката на Нинева дни наред, пара от консервирането на варени домати и десетки зеленчуци, мокра кожа от ботушите на Пийт в ъгъла и сладникавата миризма на самата Нинева. Силните миризми зашеметиха Лайза и тя се облегна на плота.

В тъмното чуваше гласовете на децата си, които се смееха на закуска, а Нинева ги гълчеше и ги гонеше от печката. Виждаше Пийт, седнал на масата в кухнята с кафето и цигарите си да чете вестника от Тюпълоу. Облакът, закриващ луната, се отмести и през прозореца нахлу слаб лъч. Лайза напрегна взор и различи кухненската маса. Вдиша бавно през носа, пое сладостните аромати на предишния си живот.

Изтри няколко сълзи и реши да не пали лампата. Никой не знаеше, че е тук, а светлината щеше да привлече внимание. В същото време й се искаше да види цялата къща, да провери какви ги е вършила Нинева. Дали съдовете бяха измити и подредени, където им е мястото? Имаше ли прах по масичките? Какво бяха направили с вещите на Пийт — с дрехите му в гардероба, с книгите и документите му в кабинета? Смътно си спомняше разговор с Джоуел за това, но никакви подробности.

Влезе в дневната и се отпусна на коженото канапе, което на допир и мирис беше точно каквото го помнеше. Първият й спомен от него беше може би най-лошият. Джоуел беше от дясната й страна, Стела — от лявата, и тримата се взираха ужасени във военния, който им съобщи новината, че Пийт е изчезнал и го смятат за мъртъв. 19 май 1942 г. Друг живот.

Фарове пробягаха по прозорците и я стреснаха. Тя надникна между завесите и видя как една полицейска патрулка пълзи по алеята, после завива по страничния път към къщата на Флори. Колата се скри и Лайза разбра, че търси нея. Зачака и двайсет минути по-късно колата отново се показа, мина покрай къщата и се отправи към шосето.