Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Ето защо Арак нареди Карамон да се храни наред с другите, само ако всеки ден изпълнява по няколко серии изтощителни упражнения. Едрият мъж често се питаше как джуджето разбира, че е пропуснал, защото той правеше упражненията си рано сутринта преди ставането на всички. Но Арак някак си знаеше това. Денят, в който Карамон бе пропуснал самостоятелните си тренировки, въоръженият с тоягата си Рааг му се ухили и му препречи пътя към столовата.
Отегчен от пъшкането, стенанията и ругатните на приятеля си, Тас се покачи на един стол и надникна през прозореца, за да види дали навън се задава нещо злокобно. Гледката, която се откри пред него, го изпълни с радост.
— Карамон! Ела да видиш това! — извика той развълнуван. — Виждал ли си някога такъв странен цвят на небето?
— Деветдесет и девет, сто — изпухтя исполинът.
След това кендерът чу едно силно „уууф“. С глух тътен, който накара стаята да потрепери, Карамон се отпусна тежко с коравия си като желязо корем на земята, за да си отдъхне. След това се надигна от каменния под и отиде да надникне през преграденото с решетка прозорче, попивайки с кърпа потта от тялото си.
Войнът погледна с досада навън, очаквайки да види просто един обикновен изгрев, но после премигна и отвори широко очи.
— Не — промърмори той, застанал зад Тас с преметната кърпа през врата, — никога не съм виждал такова нещо. А през живота си съм виждал доста странни неща.
— О, Карамон! — извика Тас — Рейстлин беше прав. — Той каза…
— Рейстлин!
Тас преглътна. Не беше възнамерявал да отваря дума за това.
— Къде си се срещал с Рейстлин? — попита Карамон, този път с дълбок и строг глас.
— В Храма, разбира се — отговори Тас, сякаш това беше най-обикновеното нещо на света. — Не ти ли споменах, че вчера ходих там.
— Да, но ти…
— А по каква друга причина да ходя там, освен да се видя с нашите приятели?
— Ти никога…
— Срещнах се с лейди Кризания и Рейстлин. Сигурен съм, че ти споменах. Ти никога не слушаш какво говоря, знаеш това — оплака се Тас и се нацупи обидено. — Седиш тук, на това легло всяка вечер, умислен и начумерен и все си говориш сам. Дори да ти кажа: „Хей, Карамон, покривът се огъва навътре!“, ти просто ще отвърнеш „Това е хубаво, Тас“.
— Виж какво, Тасълхоф, зная само, че ако те бях чул да споменаваш…
— Лейди Кризания, Рейстлин и аз си побъбрихме чудесно — побърза да продължи кендерът. — Повечето време говорехме за Коледа. Между другото, Карамон, да можеше само да зърнеш колко красив е сега Храмът! Целият е украсен с рози и вечно цъфтящи растения. А, дадох ли ти онези бонбони? Я почакай малко, те са там в кесията ми. Ей сега се връщам — в този момент Тас се опита да скочи от стола, но Карамон го хвана на тясно. — Е, да, това може да почака. Та, докъде бях стигнал? А, да… — каза малкият шпионин, виждайки намръщеното лице на Карамон, — Рейстлин, лейди Кризания и аз си говорехме и… о, Карамон! Толкова е вълнуващо. Тика беше права — тя е влюбена в брат ти.
Карамон премигна, защото изгуби напълно нишката на разказа, станал твърде объркан поради безгрижния начин, по който Тас си служеше с местоименията.
— Не, нямах предвид, че Тика е влюбена в брат ти — поправи се Тас, като видя объркването на Карамон. — Искам да кажа, че лейди Кризания е влюбена в брат ти! Беше много забавно. Аз се бях пооблегнал на вратата на Рейстлин, почивах си и ги изчаквах да свършат разговора си, поглеждайки от време на време през ключалката. И знаеш ли, Карамон, той без малко да я целуне! Твоят брат! Можеш ли да си представиш! Но не го направи. — Кендерът въздъхна. — След това почти й заповяда да си тръгне. Тя така и направи, но май никак не й се искаше. Беше една такава нагласена и изглеждаше наистина много красива.
Виждайки помръкналото и замислено лице на Карамон, Тас започна да диша по-леко.
— Говорихме за Катаклизма и Рейстлин спомена, че днес, на Коледа, ще започнат да се случват Поличбите, които били предупреждение от боговете към хората.
— Тя да е влюбена в него? — промърмори Карамон. След това се намръщи и остави Тас да слезе от стола.
— Абсолютно сигурно и несъмнено! — отсече кендерът. Сетне припна към една от кесиите си, бръкна в нея и извади оттам бонбоните и сладките, които бе донесъл на приятеля си. Сега те представляваха полуразтопена сладникава маса, по която бяха полепнали различни боклучета от дъното на кесията, но Тас беше убеден, че Карамон изобщо няма да забележи това. И се оказа прав. Грамадният мъж прие подаръка и веднага се нахвърли върху него, без дори да го погледне.
— Той се нуждае от жрицата — смотолеви Карамон с пълна уста. — Бяха ли прави те в края на краищата? Наистина ли Рейстлин ще направи това? Мога ли да го допусна? Трябва ли да се опитам да го спра? Имам ли право да го спра? Ако тя реши да тръгне с него, няма ли това да бъде неин личен избор? Може би така ще бъде най-добре за него — каза Карамон тихо и облиза лепкавите си пръсти. — Може би, ако тя го обича достатъчно…