Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Още от сутринта се зададе горещ и задушен ден. Това беше най-горещата Коледа, която някой си спомняше, в това число дори и елфите. Коледните рози в Храма клюмнаха и се съсухриха, венците от вечно цъфтящи растения миришеха така, сякаш бяха държани в пещи, снегът, който охлаждаше виното в сребърни купи, се топеше толкова бързо, че на слугите им се налагаше по цял ден да тичат напред-назад от каменните зимници до залите за празненства, носейки кофи с киша.
Тази сутрин Рейстлин се събуди още по тъмно, преди пукването на зората, толкова болен, че нямаше сили да стане от леглото. Той лежеше плувнал в пот и гол, защото при трескавите си бълнувания бе разкъсал одеждите и завивките си. Боговете бяха наистина наблизо, но именно близостта на неговата богиня, Царицата на мрака, му въздействаше толкова силно. Чувстваше нейния гняв, както и гнева на всички останали, предизвикан от опита на Царя-жрец да разруши равновесието, което те искаха да постигнат.
Магът бе сънувал Царицата си, но в яростта си тя бе решила да не му се яви в обичайния си вид. Сънят му не беше навестен от страховития петглав дракон (Драконът на всеки и никой цвят), който щеше да се опита да пороби света по време на Войната на Копието. Той не бе видял Тъмния войн, повел легионите й към смърт и разруха. Не, тя му се показа като жестока изкусителка, най-красивата от всички жени, най-съблазнителната, и в този си вид прекара нощта с него, измъчвайки го със слабостта и величието на плътта.
Със затворени очи, потръпвайки в стаята си, която беше хладна въпреки горещината навън, Рейстлин отново си представи ухаещите тъмни коси, които се спускаха над него. Почувства докосването й, топлината й. Той се остави да потъне в бездната на магията й, протегна ръце да раздели снопа на падащите й коси и… видя лицето на Кризания!
Сънят свърши и се разби на парчета. Умът му отново владееше положението. И сега той лежеше буден и ликуващ заради победата си, макар да знаеше колко тежка цена е платил. В потвърждение на това тялото му беше разтърсено от внезапна и силна кашлица.
— Няма да се предам — прошепна Рейстлин, когато успя да си поеме дъх. — Няма да ме победиш толкова лесно, Царице моя. — Той стана със залитане от леглото, толкова слаб, че на няколко пъти трябваше да спира да си почива, сетне облече черната си мантия и тръгна към писалището. Проклинайки болката в гърдите си, магът отвори древните текстове върху магическите принадлежности и се зае усърдно с проучването си.
Кризания също не спа добре. Подобно на Рейстлин тя също бе почувствала близостта на всички богове, но най-вече тази на нейния бог — Паладин. Жрицата усети гнева му, който беше примесен с дълбока и опустошителна до непоносимост печал. Връхлетяна от чувство за вина, тя загърби благото му лице и побягна. Продължи да тича все нататък и нататък, ридаеше и сълзите й пречеха да види накъде върви. Препъваше се, пропадаше в нищото с душа, разкъсана от страх. Сетне я хванаха нечии силни ръце. Обгърнаха я меки, черни одежди, беше притеглена към едно силно тяло. Тънки пръсти погалиха косите й и я утешиха. Тя вдигна очи към лицето…
Камбани. Звън на камбани разтърси тишината. Кризания се надигна в леглото си и се огледа като обезумяла. И след това, спомняйки си лицето, което бе зърнала, топлината на тялото му и успокоението, което бе намерила там, тя отпусна пулсиращата си от болка глава в ръцете си и заплака.
Когато Тасълхоф се събуди, в първи момент се почувства разочарован. Спомни си, че днес беше Коледа и първият ден, през който по думите на Рейстлин щяха да започнат да се случват злокобни поличби. Той се огледа под дрезгавата светлина, която се процеждаше през прозореца и единственото злокобно нещо, което видя беше легналият на пода Карамон, потънал мрачно в сутрешните си упражнения, придружени от силно пуфтене и пъшкане.
Макар дните на исполина да бяха изпълнени с боеве, с тренировки със съотборниците му и с разработване на нови тактически елементи, той водеше непрестанна битка с килограмите си. Бяха спрели диетата му и сега имаше право да яде същата храна като останалите, но зоркото джудже скоро забеляза, че Карамон поглъща пет пъти повече от всеки друг!
Някога грамадният мъж си похапваше заради самото удоволствие. Сега обаче, изнервен, нещастен и обсебен от мислите за брат си, Карамон търсеше утеха в храната, както други търсеха утеха в пиенето. Дори веднъж исполинът се беше върнал към стария си грях, заповядвайки на Тас да вкара тайно в школата една бутилка с джуджешка ракия. Но отвикнал от силния алкохол, той се почувства много зле от него за голямо облекчение на кендера.