Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Точно по курса, разстояние два километра, височина четиристотин и осемдесет. Трябваше да сме под двеста.
— Свали задкрилките на петнайсет!
— Задкрилките ли? Крейг, използваме скоростни спирачки! Забрави ли, че задкрилките са забранени при това положение?
— Нямам избор. Трябва да намаля скоростта.
— Разбрано.
Аластър бързо дръпна лоста, докато Крейг притискаше щурвала напред, за да увеличи ъгъла на спускане и задкрилките се раздвижиха с последния остатък от хидравлично налягане.
— Километър и половина до пистата, много сме високо, скорост триста, височина триста и шейсет.
— Снижавам! Задкрилки на трийсет!
Ръката на Аластър почти незабавно измести лоста.
— Задкрилки от петнайсет на трийсет. Осемстотин метра, Крейг, височина двеста и петдесет, спускане с шестстотин метра в минута, скорост двеста и деветдесет.
— Насочи ме в ъгъла за приземяване! Ще навлезем отгоре.
— Спускане шестстотин в минута, височина сто, скорост двеста и осемдесет. Не забравяй, хидравликата може да откаже. Недей да изчакваш прекалено.
Право пред тях изникна съзвездие от мъгливи светлинки, които стремглаво летяха насреща. Крейг притегли щурвала към себе си.
— Спускане триста и шейсет, височина петдесет, скорост двеста и петдесет. Дърпай, Крейг!
Крейг изтегли щурвала почти в скута си и усети как носът се надига, но все по-бавно с всяка секунда, докато намалялата скорост забавяше въртенето на турбините и хидравличното налягане спадаше.
— Трийсет метра! Слизаме твърде бързо! — съобщи Аластър.
Пистата вече беше под тях, но се спускаха прекалено стремително.
Крейг бе изтеглил своя лост за ръчно управление, Аластър също и изведнъж двамата почнаха да въртят назад с бясна скорост, за да вдигнат носа на самолета. Усетиха как машината се подчини в последната секунда, скоростта на спускане намаля рязко и колелата докоснаха бетона с не особено силен удар.
— Върти обратно! Носът надолу! — извика Крейг.
Двамата завъртяха в обратна посока, спускайки предния колесник към пистата.
— Спирачките, Крейг! — извика Аластър.
Крейг пусна лоста за ръчно управление, дръпна ръчката на скоростните спирачки и за момент се изненада, че вече е изтеглена. Беше забравил. Сега им оставаше само аварийното спирачно налягане. Противоблокадните системи не действаха без електричество.
Светлините на пистата прелитаха край самолета.
— Скорост сто и деветдесет, Крейг!
Ако натиснеше спирачките прекалено силно, щеше да спука гумите и боингът непременно щеше да излезе извън пистата.
В далечината отпред вече се виждаха червените лампи, отбелязващи края. Наближаваха бързо. Крейг натисна спирачките и усети как дисковете захапват. Същевременно използваше кормилните педали, за да удържа самолета между двете ивици от размазани светлини.
— Сто четирийсет и пет! — обяви Аластър. — Сто и трийсет… сто и десет…
Червените лампи в края на пистата застрашително се приближаваха.
Спирачките не държаха, може би почваха да прегряват.
— Осемдесет километра… шейсет!
Крейг пое риска да спука гума и натисна спирачките.
Червените светлини вече бяха съвсем близо, когато Аластър обяви скорост трийсет километра в час. Крейг натисна с всичка сила остатъците от спирачки. Усети как боингът се разтърси и спря точно когато червените светлини изчезваха под носа на машината.
Около трийсет секунди двамата пилоти седяха като вцепенени. Не смееха да повярват, че са живи и невредими.
Аластър посегна към бутона на предавателя, като се надяваше в акумулаторите все още да има енергия.
— Галуей, десет двайсет се приземи без произшествия на летище… забравих го как беше. Благодарим, сър.
— Богородице, Исусе и Йосифе! — възкликна развълнувано ръководителят полети, без следа от досегашния хладнокръвен професионализъм. — Сега вече мога да си поема дъх. Браво, момчета!
Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия
Съдия О’Конъл отново бе седнал на мястото си и усърдно записваше нещо, за да спечели време за размисъл. Най-сетне вдигна глава.