Насрещен вятър

— Правилно — потвърдиха от земята. — Вече са деветдесет и осем.

— Кажи му, че ще стигнем, Аластър, но имаме само един шанс. Как е времето там? Ако е добро, можем да се опитаме да кацнем право на изток.

Аластър предаде въпроса.

— Получих сводката за Конемара — каза ръководителят полети. — Ниска облачност, видимост един километър, мъгла, вятър с посока две седем нула и скорост деветнайсет километра в час. Апаратурата за кацане по прибори е включена. Кажете какво още искате.

Аластър се обърна към Крейг, който облиза пресъхналите си устни и отново започна да изчислява наум.

— Мисля — започна Крейг, без да извръща глава, — че нямаме друг избор, освен да се насочим по прибори към писта две седем, макар това да означава, че ще трябва да отминем летището и да се върнем. Имаме достатъчно височина, за да се отдалечим на два километра и половина в южна посока, после да направим остър ляв вираж на сто и осемдесет градуса, да се насочим на запад по прибори, да открием локализатора за писта две седем… и да започнем снижаването.

— Да отминем летището? По дяволите, Крейг, та той може да ни насочи право към него!

Крейг хвърли бърз поглед към Аластър.

— Но не го виждаме! Ами ако сме на триста метра встрани от пистата, когато намалим скоростта? Ще се срутим върху някоя сграда без никакъв шанс за повторен заход.

— И ако заобиколим, пак нямаме шанс!

— Аластър, два двигателя не работят. Имаме само един шанс, това е! Но ако запазим скоростта, все още ни остава хидравликата за управлението, за колесника и може би за задкрилките, а освен това системата за кацане по прибори ще може да ни насочи. Трябва само да задържим височината. За всеки случай си приготви фенерче.

— Приготвил съм го.

Аластър отново провери позицията по портативния координатен прибор и командирското табло отляво. Осемдесет километра до Конемара, скорост триста трийсет и пет километра в час, височина шест хиляди и триста метра, плавно спускане, без насрещен вятър, а попътният вятър започваше да подобрява шансовете им да стигнат до летището с остатък от гориво за маневриране. Докато поддържаха висока скорост, въздушният поток през спрелите двигатели щеше да върти турбините и да поддържа налягане в хидравличните системи. Акумулаторите можеха да издържат още половин час. Но щом скоростта спаднеше под двеста и деветдесет километра, щяха да загубят хидравликата и им оставаше само резервната лостова система за ръчно управление на крилете.

— Добре — каза Аластър. — Както го виждам, ще минем южно от пистата на около… около деветстотин метра. Остър ляв вираж със спускане четиристотин… не, триста и шейсет метра в минута би трябвало да ни изведе за кацане на височина около двеста метра и почти без подемна сила.

— Трудничко е, но ще се справим. Аластър, предай това на въздушния контрол и му кажи, че трябва да започнем виража точно на километър и половина източно от началото на пистата с отклонение точно два километра и половина на юг.