Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
При следващото движение, Остин оставя едното весло извън водата, а другото използва като импровизирано кормило. Скулът рязко завива, а Кърт успява да го задържи да не се преобърне, насочил нос право в брега.
Разнася се сърдитият шум на двигател.
Беше се надявал да изненада непознатия преследвач и не очаква такава светкавична реакция от негова страна. Моторницата бързо потегля. Остин разбира, че няма да стигне брега и че е изложил борда на скула пред носа на моторницата. Той бързо изоставя първоначалния план и като прави нов завой, насочва лодката си право срещу наближаващата моторница.
Тя е малко по-дълга от скула, но гледана от равнището на водата, прилича на крайцер. Сблъсъкът би бил точно толкова разрушителен, колкото и с презокеански параход. Остин се надява непознатият да завие в последния миг или поне двата корпуса да се плъзнат един о друг. Малко преди очаквания сблъсък, Остин вдига едното весло на рамо, сякаш ще го използва вместо копие и стяга мускули.
Моторът заглъхва, лодката престава да глисира и цопва във водата. Спира на два-три метра от скула. Разнася се познат лаещ смях и изваяното лице на Петров се появява над борда. Руснакът носи бейзболна шапка и хавайска риза, с палми и полуголи жени по нея.
Остин връща веслото в ключа му. Сърцето му продължава да бие неудържимо.
— Здрасти, Иван. Все се питах, кога ли ще цъфнеш пак. Как разбра, че съм тук?
Петров свива рамене.
Остин казва с усмивка:
— Може да ти се види странно, обаче и аз надникнах в твоето досие. Май си станал Иван Петров едва напоследък.
Както е казал поетът, какво означава някакво си име?
— Кога си тръгваш?
— Утре. Вашият президент предава царското съкровище на Русия. Връщам се на бял кон и дори има приказки за политическа кариера. С изчезването на Разов, казашката му тълпа се разбяга и умерените имат шансове да се закрепят.
— Поздравления! Ти го заслужи!
— Благодаря, но честно казано, виждаш ли ме седнал в Думата?
— Май не, Иван. Ти ще си останеш винаги мъжът в сянка.
— Виниш ли ме за това? Там ми е мястото и там се чувствам най-уютно.
— Дали няма да ми отговориш на един-два въпроса, преди да приемеш нова самоличност? Разов наистина ли бе потомък на царя?
— Това му е казал баща му на смъртния си одър. Когато срещнал Борис, лудият монах видял в тази среща пръста на Провидението. Разполагаме със сигурни доказателства, че той е пряк потомък на Распутин.
— Другия побъркан поп?
Петров кимва.
Остин клати изненадан глава.
— Ами Разов?
— Баща му е бил дезинформиран. Селският поп бил пияница. Дочул историята за спасената княгиня, той я използвал, за да крънка пари за водка от бащата на Разов.
— Значи, не съществуват наследници на Мария.
— Не съм казал това. — Устните на Петров се разтягат в енигматична усмивка.
Остин вдига вежди.
— Великата княгиня Мария има двама наследника, които са още живи. Мъж и жена. Разговарял съм и с двамата. Те са доволни от живота си и ясно съзнават, какви бъркотии може да създаде появата им на бял свят, с истинска самоличност. Решен съм да проявя уважение към тяхното желание да останат анонимни. Как разбра, че Разов ще се появи при лорд Додсън?
— При огледа на яхтата открихме документи, от които личи, че короната е била предадена в ръцете на дядото. Взехме самолет на НАМПД до Лондон. Разов беше сам. Явно не е искал никой да узнае, че е откраднал короната. Жалко, че не успяхме да я спасим.
— Не съжалявайте! Там може би си е на по-спокойно място. Ако може да се посочи неодушевен предмет, предизвикал най-голямо количество безобразия, това е именно тя. Всеки един от скъпоценните й камъни е заплатен с кръвта и потта на безименни крепостници. — Петров наблюдава полета на един ястреб над реката и казва: — Е, мистър Остин…
— Кърт. Не са нужни официалности.
Петров козирува.
— До следваща среща, Кърт. — Дава рязко газ и се понася по реката, докато изчезва зад първия завой.
Остин натиска веслата и се връща у дома след няколко минути. Прибира скула и се качва на партерния етаж. Смъкнал шортите си, той сварява кафе и подрежда съставките на богата закуска.