Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Аз не съм като Кити Хауард! — възкликвам в пристъп на внезапен гняв. — Аз съм шестата съпруга, шестата пренебрегната съпруга, а не петата виновна съпруга. Единственото, което съм направила, е да уча и да слушам проповедници. Тя беше прелюбодейка, а вероятно и виновна в двубрачие, и блудница! Всяка майка би забранила на дъщеря си да служи при такава млада жена! Всяка майка би се опасявала от морала в подобен двор! Но всички казват, че моят двор е най-добродетелният от всички в християнския свят! Защо някой би отвел дъщеря си от службата ѝ при мен?
— Дамите на Кити си тръгнаха в дните преди да бъде арестувана — казва Нан овладяно, без да отвръща на гнева ми. — Не защото тя имаше леко поведение, а защото беше обречена. Никой не иска да бъде в двора на падаща от власт кралица.
— Падаща от власт кралица? — повтарям. Чувам думите: звучи като комета, като нещо в нощното небе. — Падаща от власт кралица.
— Уилям ми каза, че си отворила прозореца и си пуснала птиците си да отлетят — отбелязва тя.
— Да.
— Ще отида да го затворя отново, и ще ги повикам обратно, ако мога. Няма смисъл да показваме, че се страхуваме.
— Не се страхувам! — лъжа аз.
— А би трябвало.
Докато въвеждам дамите си на вечеря, се оглеждам наоколо, сякаш се боя, че придворните сигурно също се измъкват. Но не забелязвам да има отсъстващи. Всички са там, на обичайните си места. Онези, които вярват в реформата, нямат чувството, че отново са в опасност: изпитват го само онези от свитата ми, които са близки с мен. Всички се покланят почтително и дълбоко, докато минавам покрай тях. Сякаш нищо не е по-различно, отколкото в която и да е друга вечер. За краля е сервирано, балдахинът от златен брокат виси над големия подсилен стол, слугите се кланят пред празния му трон, когато влизат в стаята и поднасят най-хубавите ястия, както изисква ритуалът. Той ще вечеря в собствените си покои в обкръжението на новите си фаворити: епископ Стивън Гардинър, лорд канцлерът Томас Ризли, сър Ричард Рич, сър Антъни Дени, Уилям Паджет. Когато вечерята приключи, мога да изляза от голямата зала, за да поседя с краля в покоите му, но дотогава на главната маса трябва да седи някой. Дворът има нужда от монарх, принцесите имат нужда от родител, който да вечеря с тях.
Погледът ми се насочва към отсрещния край на стаята и забелязвам, че начело на масата на семейство Сиймор има празно място с подредени прибори и чиния. Хвърлям поглед към Ан.
— Едуард ли се прибира у дома? — питам.
— От все сърце ми се иска да беше тук — казва тя прямо. — Но не го очаквам. Не смее да напусне Булон; градът ще падне в миг — проследява погледа ми. — Това място сигурно е за Томас.
— Така ли?
— Дойде да се види с краля. Не могат да извадят „Мери Роуз“. Опитват някакъв нов начин да я изтеглят от мястото, на което лежи, на дъното на океана.
— Нима?
Томас влиза в голямата зала, покланя се пред празния трон, а след това се покланя на мен и на принцесите. Намига на Елизабет и заема мястото начело на масата на семейство Сиймор. Изпращам блюда на него, на херцога на Норфолк и на лорд Лайл, без да показвам явни предпочитания. Без да поглеждам направо към Томас, мога да видя, че е загорял от слънцето като фермер, по слепоочията му има бръчки от това, че се е усмихвал към слънцето. Изглежда добре. Има нов кадифен жакет — наситено червен, любимият ми цвят. От кухнята пристигат десетки ястия, тръбачите оповестяват поднасянето на всяко ново блюдо с пронизителен звук. Вземам си по малко от всичко, което ми поднасят, и се питам кое ли време е сега, и дали Томас ще дойде при мен след вечеря.
Минава цяла вечност, докато пиршеството приключи, а после придворните стават от масите, мъжете обикалят наоколо и разговарят помежду си или се обръщат към дамите. Някои се заемат с карти или игри, музикантите засвирват и няколко души започват да танцуват. Тази вечер няма официални развлечения и аз слизам от подиума, за да тръгна бавно към покоите на краля, и пътьом спирам за миг да говоря с хората.
Томас се появява до мен и се покланя:
— Добър вечер, ваше величество.
— Добър вечер, сър Томас. Снаха ви ми съобщи, че сте разговаряли с краля за „Мери Роуз“.
Той кимва.
— Трябваше да уведомя негово величество, че направихме опит да я извадим, но тя е заседнала на морското дъно. Ще опитаме отново с още кораби и още въжета. Ще изпратя долу и плувци. Мисля, че може да се направи нещо.