Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Това не ми каза, ваше величество. Но беше напълно ясен: че трябва да преровя всичките ви книжа, и да му донеса каквото успея да намеря. Каза да препиша и заглавията на книгите, и да потърся Нов Завет. Каза, че знае, че имате няколко.
— Тук няма нищо — казвам кратко.
— Знам. Знам, че сте се отървали от всичко, от прекрасната си библиотека и от всичките си книжа. Казах му, че няма нищо, но той настоя въпреки това да потърся. Знаеше, че имате книги, които изучавате. Каза, че предполагат, че не сте били в състояние да се разделите с книгите си и че те сигурно ще са скрити някъде в покоите ви.
— Беше много честно и почтено от ваша страна да ми съобщиш това — казвам. — Ще се погрижа да бъдеш възнаграден, Уилям.
Той свежда глава.
— Не търся никаква награда.
— Когато се върнете при този човек, ще кажете ли, че сте търсили и че при мен няма нищо?
— Ще го направя.
Поднасям му ръката си, и докато се покланя и я целува, виждам, че пръстите ми треперят, а птичката върху другата ми ръка се тресе, вкопчена в палеца ми.
— Ти дори не мислиш като мен, Уилям. Мило е от твоя страна да ме закриляш, когато дори не сме на едно мнение.
— Може да не сме на едно мнение, ваше величество, но смятам, че би трябвало да сте свободна да мислите, да пишете и да учите — казва той. — Макар че сте жена. Макар и да слушате жена-проповедник.
— Бог да те благослови, Уилям, на какъвто език предпочита, независимо дали чрез свещеник или чрез собственото ти добро сърце.
Той се покланя.
— А проповедницата… — казва много тихо.
Обръщам се на прага.
— Мистрес Аскю?
— Преместили са я от Нюгейт.
Облекчението е неимоверно. Извиквам:
— О, хвала на Бога! Значи е освободена?
— Не. Не, Бог да ѝ е на помощ. Отведоха я в Тауър.
За момент настъпва вцепенено мълчание, докато той вижда, че разбирам какво казва. Не са я освободили, за да я оставят под надзора на съпруга ѝ; не са я отпратили, за да запазят мира. Вместо това са я преместили от затвора, където държат обикновените престъпници, в затвора, където държат обвинените в държавна измяна и ерес, близо до Тауър Хил, където бесят виновните, недалече от пазара за месо в Смитфийлд, където изгарят еретиците.
Обръщам се към прозореца зад мен, махам резето и го разтварям широко.
— Ваше величество? — Уилям сочи към отворените клетки, към папагала, кацнал на пръчката си. — Ваше величество? Внимавайте…
Вдигам малкото канарче към отворения прозорец, за да може да види синьото небе.
— Могат да си вървят, Уилям. Всички те могат да си вървят. Всъщност е по-добре да си вървят. Не знам докога ще бъда тук, за да се грижа за тях.
Обличам се в пълно мълчание: дамите ми подават нещата безмълвно, с отработени, добре съгласувани движения. Не знам как да се свържа с Ан Аскю зад дебелите каменни стени на Тауър. Това е затворът за враговете, които с години няма да бъдат освободени, за най-ужасните предатели, за злосторници, които трябва да бъдат задържани без никаква възможност за бягство. За един затворник влизането през шлюза, скрит от града и от всички хора, които биха могли да се надигнат, за да го защитят, означава да отплава по река Лета — към забвението.
В основата на страха ми за Ан е това, че не разбирам защо биха я преместили от Нюгейт в Тауър. Тя е обвинена в ерес, разпитана е от Тайния съвет, защо не я оставят в Нюгейт, докато я изпратят на съд, или не я помилват и изпратят у дома? Защо биха я преместили в Тауър? Какъв е смисълът на това? И кой го е заповядал?
Нан излиза напред и прави реверанс, докато Катрин стои зад мен и закопчава огърлицата ми. Безценните сапфири лягат тежко и студено на врата ми. Допирът им ме кара да потръпна.
— Какво има, Нан?
— Бет — казва тя, назовавайки по име една от по-младите ми почетни дами.
— Какво за нея? — питам кратко.
— Майка ѝ ми писа и помоли тя да бъде изпратена у дома — казва тя. — Позволих си волността да кажа, че може да замине.
— Болна ли е? — питам.
Нан поклаща глава с присвита уста, сякаш ѝ се иска да каже нещо повече, но е ядосана.
— В такъв случай, какво става с нея?
Настъпва смутено мълчание.
— Баща ѝ е арендатор на епископ Гардинър — отбелязва Катрин Брандън.
Отнема ми един миг да я разбера.
— Мислите, че епископът е посъветвал родителите на Бет да я отстранят от покоите ми?
Нан кимва. Катрин прави реверанс и излиза от стаята, за да ме изчака отвън.
— Никога не би го признал — казва Нан. — Така че е безсмислено да му искаме обяснение.
— Но защо би ме напуснала Бет? Дори ако съветът му е бил такъв?
— Виждала съм това преди — казва Нан. — Когато обвиниха Кити Хауард. По-младите придворни дами, онези, които не бяха длъжни да останат, за да дадат показания, до една си намериха оправдания да се приберат у дома. Дворът се сви като лен в деня за пране. Същото стана и когато кралят се обърна против кралица Ан. Всички от семейство Болейн се изпариха за една нощ.