Кралицата на Юга

За щастие, потвърдиха полицаите пред Тео, Пати не е била на волана, когато колата е излетяла от завоя. Това премахваше опасността да бъде съдена за непредумишлено убийство. Кокаинът и останалото можеха да се уредят с пари, много такт, уместна юридическа намеса и подходящ съдия, стига пресата да не се намесваше много. Жизненоважна подробност. Защото тези неща, каза адвокатът — поглеждаше крадешком от време на време към Тереса със замислен вид, — започват с новина, забутана сред криминалната хроника и завършват със заглавия на първа страница. Така че внимавайте. По-късно, след като приключиха с формалностите, Тео започна с телефонните разговори. Зае се първо с полицаите — за щастие бяха общинските, на подчинение на кмета Пестаня, а не онези от пътна полиция, — докато Поте Галвес докарваше черокито до вратата. Изведоха Пати много дискретно, преди някой да си е развързал езика и някой журналист да е надушил каквото не трябва. В колата, облегната на Тереса, с отворен прозорец, за да я освежи нощният въздух, Пати малко се оживи. Съжалявам, повтаряше тя тихо. Фаровете на колите в насрещното движение осветяваха на моменти лицето й. Съжалявам за нея, каза с глух, унил глас, като плетеше език. Съжалявам за момичето. Съжалявам и за теб, Мексиканке, добави тя след кратка пауза. Въобще не ми пука за твоето съжаление, отговори Тереса, мрачно гледаща светлините на колите през рамото на Поте Галвес. Съжалявай за скапания си живот.

Пати се отмести и облегна глава на стъклото на прозореца. Не каза нищо. Тереса се размърда неловко. През последния час за втори път беше казала нещо, което не искаше да казва. Освен това не беше вярно, че е истински ядосана. И не беше ядосана толкова на Пати, колкото на себе си. В действителност тя беше, или смяташе, че беше, отговорна за всичко. За почти всичко. Така че взе ръката на приятелката си, толкова студена, колкото и тялото, което остана под чаршафа с кървавите петна. Как си, попита я тихо. Добре, отвърна другата, без да се отмества от прозореца. Облегна се на Тереса едва на слизане от джипа. Щом я сложиха да легне, без да я събличат, тя потъна в неспокоен сън, като потреперваше и стенеше. Тереса остана при нея, седнала на едно кресло до леглото. Време за три цигари и голяма чаша текила. Мислеше. Стоеше почти на тъмно, дръпнатите завеси на прозореца откриваха звездното небе и далечните светлини, движещи се в морето, някъде зад градината и плажа. Накрая стана, възнамеряваше да отиде в спалнята си. Но на вратата размисли и се върна. Легна до приятелката си на ръба на леглото, съвсем тихо, за да не я събуди, и остана дълго така. Чуваше мъчителното й дишане. И продължаваше да мисли.