Ези печели [bg]

Саша се питаше дали някога ще се примири със смъртта на Константин. Беше държал момчето в ръцете си няколко секунди, преди да му го вземат.

Колегите му в Парламента едва ли можеха да проявят по-голямо съчувствие и разбиране. Но дори те започнаха да се питат дали не е изгубил интерес към политиката, след като пропусна три събирания на групата и на два пъти не се появи в залата по време на заседания.

Лидерът на опозицията се срещна с външния министър в сянка и двамата се съгласиха да изчакат до края на дългата лятна ваканция на Парламента.

Елена им подхвърли, че и двамата се нуждаят от почивка, колкото се може по-далече от Уестминстър.

— Защо не идете в Рим, Флоренция или Милано — предложи Джино. — Ще посетите най-добрите опери, галерии и ресторанти на света. Павароти и Бернини в компанията на безкрайна паста и сицилианско червено вино. Какво повече му трябва на човек?

«Ню Йорк, Ню Йорк» — предложи друг италианец по радиото в колата. Чарли и Саша решиха да послушат съвета на Синатра.

— Но какво ще правим с Наташа?

— Тя с нетърпение очаква да се отърве от вас — увери ги Елена. — А и се надяваше да отиде със съученици до Единбург на концерт на Кики Ди.

— Значи е решено.

Саша се зае да планира ваканция, каквато Чарли никога да не забрави. Щяха да плават пет дни с «Кралица Елизабет Втора», а след пристигането си в Ню Йорк да отседнат в «Плаза». Щяха да видят «Метрополитън», Музея на модерното изкуство и «Фрик»; дори успя да уреди билети за концерт на Лайза Минели в Карнеги Хол.

— И после ще се върнем с «Конкорд».

— Ще фалираме — каза Чарли.

— Не се безпокой, консерваторите все още не са върнали вкарването в затвора за дългове.

— Сигурно ще го включат в следващата си партийна програма — предположи Чарли.

Петдневното плаване с «КЕ2» беше идилично и намериха неколцина нови приятели, някои от които дори смятаха, че лейбъристите могат да спечелят предстоящите избори. Всеки ден започваше с тренировки във фитнеса, но въпреки това и двамата успяваха да качват по половин килограм на ден. Последния ден станаха преди изгрев-слънце и излязоха на палубата, за да бъдат посрещнати от Статуята на свободата, а силуетите на небостъргачите на Манхатън с всяка минута се извисяваха все повече към небето.

След като се регистрираха в хотела (Чарли го беше уговорила да се откаже от президентския апартамент и да се задоволят с двойна стая няколко етажа по-долу), не пропуснаха нито минута.

«Метрополитън» омагьоса Чарли с безбройните си експонати от различни култури. От Византия до Караваджо, холандските майстори, Рембранд и Вермеер, а френските импресионисти буквално настояваха да бъдат посетени отново. Музеят на модерното изкуство също я заплени и изненада Саша, който невинаги можеше да направи разлика между Пикасо и Брак през кубичните им периоди. «Фрик» обаче се превърна в техен втори дом с Белини, Холбайн и Мери Касат, които ги привличаха отново и отново в галерията. А Лайза Минели ги накара да станат на крака и да викат: «Бис!», след като изпя «Може би този път».

— Какво ще правим последния ден? — попита Саша, когато отидоха на късна закуска в градината.

— Да идем да позяпаме витрините.

— Защо просто не отидем в «Тифани» и не изкупим всичко?

— Защото вече надхвърлихме бюджета.

— Сигурен съм, че все още разполагаме с достатъчно пари, за да вземем нещо за двете баби и за Наташа.

— Тогава ще зяпаме витрините на Пето авеню, но ще купим всичко от «Мейси».

— Компромис — каза Саша и сгъна вестника си. — От «Блумингдейл».

Чарли избра за майка си кожени ръкавици, а Саша взе за Елена «Суоч» — тя неведнъж беше намеквала за този часовник.

— А за Наташа?