Ези печели [bg]

Линейката отново полетя, но Алекс нямаше как да знае накъде отиват. Само след две минути спряха и задната врата беше отворена от мъж с изгладена сива униформа. Той надникна вътре, кимна и затвори. Друг пазач вдигна бариерата и махна на линейката да продължи.

— Към самолета на «Аерофлот» при изход четирийсет и две — каза парамедикът на колегата си.

Думата «Аерофлот» не се хареса на Алекс и той се зачуди дали не го водят в капан, но не помръдна, докато задната врата не се отвори отново. Седна в носилката, уплашен, разтревожен, готов да скочи, но парамедикът само му се ухили и му тикна две патерици.

— Ще се наложи да купувам други — каза той и пусна патериците едва след като получи още една стодоларова банкнота, сякаш знаеше колко са му останали на Алекс.

Парамедикът придружи пациента си по стълбата в самолета. Даде билета и пачка пари на стюарда, който преброи сгънатите рубли, преди да погледне билета. После посочи една седалка на първия ред.

Парамедикът помогна на Алекс да седне, наведе се и му даде още един съвет, след което излезе от самолета, преди Алекс да е успял да му благодари.

Алекс загледа през прозореца как линейката бавно поема обратно към изхода, този път без светлини и сирени. Впери поглед към отворената врата на самолета, сякаш можеше да я затвори със силата на волята си. Изпита облекчение едва когато излетяха.

Когато кацнаха в Хелзинки, пулсът на Алекс почти се беше върнал към нормалното и той дори имаше план.

Беше взел присърце съвета на парамедика и когато дойде редът му на опашката и подаде паспорта си, на мястото на визата имаше стодоларова банкнота. Служителят с неразгадаема физиономия прибра Бенджамин Франклин и удари печат на празната страница.

След като мина през митницата, Алекс отиде в най-близката тоалетна, махна бинтовете и ги изхвърли в кошчето. Обръсна се, изми се, доколкото можа, и след като се избърса, с неохота навлече отново дрехите на младежа и тръгна да търси магазин, в който да реши и този проблем. Излезе от магазина половин час по-късно, с нов панталон, бяла риза и блейзър. От старото му облекло бяха останали единствено мокасините.

След час се качи на полет на «Америкън Еъруейс» до Ню Йорк и се наслаждаваше на водка с тоник, а продавачът от магазина за дрехи откри стари джинси, тениска и някакви патерици в пробната.

Когато самолетът излетя, стюардесата не попита пътника от първа класа какво желае за вечеря и кой филм иска да гледа, защото Алекс вече спеше дълбоко. Стюардесата внимателно свали облегалката на седалката му и го зави с одеяло.

Щом на следващата сутрин кацна на летище «Кенеди», Алекс се обади на г-ца Робинс и я помоли да прати шофьора му да го чака веднага щом пристигне на «Логан».

По време на краткия полет до Бостън реши, че веднага ще се прибере вкъщи и ще обясни на Ана и Константин защо никога повече няма да стъпи в Съветския съюз.

Слезе от самолета и с приятна изненада откри, че г-ца Робинс го чака при портала за пристигащи с озадачена физиономия.