Огньовете на рая
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Миряна Илчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Огньовете на рая». Краткое содержание книги:
— Какво, по дяволите, правиш в Куба?
— Работя.
— Обзалагам се, че е така. И това съвпадение ми идва твърде много.
— Кое съвпадение?
— Ти — тук, Люси — също!
— Моето пребиваване тук няма нищо общо с Люси.
Леон сграбчи облегалката на стола.
— Колко жалко, че оцеля след онази стрелба в Парадайз, колко жалко!
Очите на Шоз се разшириха.
— Значи си бил ти?
Леон се усмихна.
— Ти, копеле мръсно. Знаех си, че си бил ти.
— Наистина ли? — отвърна хладно Леон; бяха си разменили ролите.
Шоз се усмихна насилено. Беше почти сигурен, че Леон е достатъчно голям страхливец и мерзавец, за да го застреля в гръб — заради Люси.
— Защо си тук? — попита той.
— Кубинците възнамеряват да сложат бомба на „Мейн“.
— Какво?!
— Предлагам да предупредиш Зигзби и то още днес.
— Откъде знаеш това? Те ли ти казаха? — Очите на Леон се разшириха. — Що за заговор се мъти тук?
— Работя с тези бунтовници и преди да решиш да ме предадеш на испанците, помисли отново — помисли за позицията на страната ти в тази бъркотия.
Леон бе разколебан. Официално Съединените щати предупреждаваха гражданите си да се държат настрани от кубинските истории, но тайно опрощаваха онези, които подпомагаха бунтовниците, особено хората, които ги снабдяваха с храна и оръжие — очевидно точно тази работа имаше предвид Шоз. В този случай обаче, помисли си Леон, нарушителят би могъл и да бъде предаден на испанците.
— Искам доказателства. Иначе няма да разпаля дипломатически скандал. Ако това е фалшива тревога — а всъщност аз не смятам, че кубинците ще рискуват да си навлекат гнева на Америка — ще отнеса куп неприятности.
— Глупако — продължи Шоз, — та аз нямам доказателства. Истина ти казвам. В опасност е както „Мейн“, така и всичко на борда му. Направи нещо по въпроса.
Двамата се втренчиха един в друг. Леон попита хладно:
— А какво печелиш ти от цялата работа?
Шоз отговори също толкова хладно:
— Нищо, абсолютно нищо.
— За мен никога не си бил кой знае какъв патриот, Купър. Мисля, че просто искаш да причиниш тревоги, да вдигнеш шум — и аз да съм в центъра. И мисля, че причината е Люси!
— Причина за какво? — каза Люси от вратата.
Двамата мъже се извърнаха рязко. Люси се обърна към Леон.
— За какво си крещите?
Леон излезе иззад бюрото си и тръгна право към нея.
— Ти като че ли не си много изненадана да го видиш, нали, Люси?
Люси почервеня, осъзнала твърде късно грешката си, и тутакси би отбой:
— Разбира се, че съм изненадана! Аз…
— Малка лъжкиня — рече Леон меко. — Сега мисля, че разбирам. Всичко.
Шоз сграбчи Леон за ръката.
— Люси и аз се видяхме случайно на едно празненство миналата седмица. Въобще не си вади грешни заключения — предупреди го той.
Леон бе бесен.
— Сега разбирам защо Люси е в Куба. Заради теб! Заедно ли дойдохте? Откога…
— Не! — възпротиви се Люси. — Леон, грешиш!
Леон се обърна към Шоз, опнат като струна, с лице, по което ясно се четеше презрение.
— Не си я отвличал, нали? Двамата сте избягали заедно! Рейд Браг не е могъл да го позволи, разбира се, затова е тръгнал да те преследва, а после е измислил тази история с отвличането! Мислиш, че не знам какво сте правили в Парадайз? Видях те как я целуваш при плевнята в нощта на рождения ден!
— Значи наистина си бил ти — потвърди Шоз меко.
— Да — изръмжа Леон. — А сега се махайте! И двамата, веднага!
Люси бе пребледняла и трепереше. Шоз я преведе през улицата и я вкара в едно кафене. Тя не се възпротиви. Седнаха на една от малките маси отзад.
Тя се тръсна на стола.
— Как така ти хрумна да ходиш при Леон?
— Аз би трябвало да ти задам същия въпрос.
Тя се ядоса.
— Минавах оттам и реших да се отбия при Джанис.
— О, така ли? Какви сте приятелки само!
— Да, приятелки сме. — Тя се наведе към него. — Случайно чух и вас двамата! Защо отиде при Леон, Шоз?
— Имах да му предавам една информация, Люси, много важна информация. — Той видя как гневът й се разсейва и в очите й грейва жив интерес.
— Каква информация? Колко важна?
— Не е твоя работа.
Тя сви юмрук и се огледа нервно.
— Ние не би трябвало да сме тук. По-точно, ти не би трябвало да си тук. И не ме поучавай — писна ми.
Той въздъхна.
— Не те поучавам, просто искам да стоиш настрани от тази война.
Тя се намръщи.
Сервитьорът дойде и Шоз поръча еспресо. Когато момчето се отдалечи, Люси отново се наведе напред:
— Как мина снощи?
— По-скоро аз би трябвало да те питам същото.
— Не започвай пак. Какво стана снощи?