Принц на драконите
- Автор: Роун Мелани
- Серия: dragon prince #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мина Цонева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принц на драконите». Краткое содержание книги:
Ласките и дъхът му галеха кожата й, шепотът му раждаше в душата й усещане за слънце, целувките му разпалваха сияние на цветове, които тя възприемаше осезаемо в цялата им яркост и чистота — цветовете на диаманти, сапфир и топаз. Цялата й чувственост трепна и се събуди за него, устремена към сливането на кръвта му с кръвта на слънцебегачката — сливане, което щеше да се увенчае с раждането на бъдещия им син — княз и фаради.
— Искам той да има твоите очи, любими — прошепна тя и пръстите й ласкаво докоснаха копринените му ресници. Усмихна се, когато видя натежалите му от съня клепачи да се вдигат полека.
— Ммм… — прошепна сънено той. — Какво правиш с мен?
Шонед го погали по бузата и усети наболата руса брада.
— Искаш ли пак?
— Да го оставим за друг път, когато ще бъда достатъчно жив да изпитам удоволствие — каза унесено той. Притегли я към себе си и тя се сгуши в рамото му. — О, забравих да разплета плитките ти — винаги съм искал да видя косите ти разпуснати.
— Е, остави нещо и за брачното ложе — засмя се тя.
— Оставил съм, и още как! Веднъж Чей ми каза…
— Роан!
— …нещо и оттогава все искам да го опитам — довърши той. — Но то е изненада. — Роан скри лице в косите й. — Ммм, колко хубаво ухаеш…
— От плодчетата на мъха — изпомачкали сме ги като за вино. — Тя легна по корем и издърпа роклята си изпод главата му — бяха я използвали като възглавница. — Виждаш ли? — Пръстите й разровиха леко мъха и откъснаха няколко сочни зрели зърна. — Хайде, отвори си устата.
— Пак ли?
Той отвори широко очи от изненада и двамата отново се заляха от смях. Лежаха един до друг и се хранеха взаимно с дъхави горски плодове, затоплени от лъчите на слънцето, които бавно си пробиваха път през балдахина на пищната зеленина. Най-после Шонед се обади:
— Хайде, стига толкова, ще ни прилошее. Да се прибираме, преди да са разбрали, че ни няма.
— Кълна се, това е последният път, когато се промъквам някъде с теб, защото съм принуден да пазя в тайна отношенията ни. Би било чудесно, ако не трябваше да се крием. Отсега нататък — край на всякакви криеници! — Роан седна и лениво протегна ръка към надвисналите клони. — Над реката е страшно светло, макар че едва зазорява. Виж!
Тя се притисна към мускулестия му гръб и подпря брадичка в рамото му. Светлината я заслепи и Шонед отново усети болезненото туптене в главата си. Не искаше да разваля магията на утрото и затова не каза нищо, само смръщи леко чело и примижа срещу ярката дневна светлина.
— Роан, слънцето не изгрява в тази посока!
— Във вятъра се носи някакъв мирис — каза неспокойно той.
— Пожар! — ахна Шонед.
— Бързо, обличай се!
Хванати за ръце, двамата се втурнаха нагоре по течението на реката. Изгревът остана зад тях, навсякъде се стелеше пушек, понесен от игривия утринен ветрец.
— Мостът ли гори? — попита тя.
— Не…
Излязоха от гората и пред очите им се разкри просторна гледка — полюшвана кротко от леките вълни, баржата на Върховния княз напомняше огнена преизподня, а виолетовите й платна се простираха към небето като крила от пламък…
Глава 18
От лагер на лагер през последния ден на Риалата препускаха какви ли не слухове — Рьолстра убил всичките си дъщери; дъщерите убили Рьолстра; господарката Андраде подпалила пожара на баржата и всички загинали в него; извършено е покушение срещу Върховния княз — май онези били меридци; и княз Роан загинал в пожара; намерили княз Роан, убит в палатката на Рьолстра; княз Роан призовал войските си на поход срещу Канарата; княз Роан щял да се жени за принцеса Пандсала — не, за принцеса Ианте… не, май и за двете, а останалите дъщери щял да вземе за наложници; господарката Андраде потеглила към Кулата на Богинята и взела със себе си принцеса Ианте, не, не Ианте — принцеса Пандсала…
Единственото, което се знаеше с положителност бе, че баржата на Върховния княз се полюшва върху Фаолаин изкорубена и почерняла, а отчаяните моряци се напиваха до безсъзнание в една от кръчмите на Ваес. Разнесе се новината, че господарят Чейнал страшно увеличил цената на конете си, след като оцелелите след пожара трябвало да си търсят други начини за завръщане в Канарата.
Княз Клута от Ливадна земя и княз Джервис от Ваес не благоволиха да обърнат внимание на слуховете. Разпоредиха се приготовленията за тържествената церемония да продължат както обикновено и малко преди обяд ниският хълм над лагера бе увенчан с платформа и всичко беше готово за празненството. Високородените се събираха на групички, шепнеха си последните новини и чакаха шествието на бъдещите невести. Всички въздъхнаха с облекчение, когато най-после пристигна и господарката Андраде.