Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Зилотите
След Константин развитието на ортодоксалното християнство е добре познато от запазилите се документи. Излишно е да повтаряме, че то се увенчава с окончателната победа на „привържениците на посланието“. Но макар „посланието“ да се утвърждава като основен ръководен принцип в западната цивилизация, то продължава да бъде оспорвано. Въпреки че семейството на Исус е в изгнание, неговите претенции за престола, самото му съществуване все така имат мощна притегателна сила, която твърде често застрашава позициите на ортодоксите в Рим.
„Правоверността“ на тяхната доктрина е обосновавана главно с книгите в Новия завет. Той обаче не е нищо повече от подборка ранни християнски документи, писани през IV в. Съществуват множество други писания, създадени преди Новия завет в сегашния му вид, някои от които хвърлят съществена светлина върху доста утвърдени догми и дори ги оспорват.
Така например от Библията са махнати различни книги, известни днес като апокрифи. Смята се, че някои от тях са писани доста късно, през VI в. Други обаче са предавани от ръка на ръка още през II в. и могат да претендират за достоверност точно както оригиналните евангелия.
Сред апокрифите е евангелието от Петър, екземпляр от което е намерен през 1886 г. в една долина в Горен Нил, макар че още през 180 г. го споменава епископът на Антиохия. Според апокрифното евангелие Йосиф Ариматейски е близък приятел на Пилат Понтийски, което, стига да е вярно, засилва подозренията, че разпятието е било инсценирано. Пак в евангелие от Петър се казва, че Исус е погребан в „Йосифовата градина“. Най-необичайното обаче са последните думи на Исус върху кръста: „Сило, сило моя, защо ме напусна?“338
Друг интересен апокриф е евангелието, в което е описано детството на Исус Христос и което датира най-късно от II в., ако не и от по-ранен период. В него Исус е представен като изключително будно дете от плът и кръв, родено от обикновен простосмъртен. Човешките черти у него са дори в повечко: като малък той е палав и немирен, често проявява по доста смайващ начин своя нрав и е твърде безотговорен в чудодействата си. На едно място удря и убива друго дете, което го е обидило. Същата съдба спохожда един от неговите учители, който го държи изкъсо. Подобни описания явно са силно преувеличени, от тях обаче личи как в ония години е трябвало да бъде изобразяван Исус, за да се превърне в бог за своите последователи.
Освен твърде скандалното поведение на Исус като малък в евангелието за детството Исусово откриваме и един любопитен и може би показателен епизод. Когато го обрязват, краекожието му е взето от старица, чието име не е посочено и която го слага в алабастрова кутийка за нардово масло. „В същата алабастрова кутийка, която Мария грешницата извади и от която изля мирото върху главата и нозете на Иисуса.“339
Тоест и тук както в одобрените от църквата евангелия има помазване, което явно означава повече, отколкото ни се струва на пръв поглед, и може би влиза във важен ритуал. Ала в този случай се вижда, че помазването е предвидено и подготвяно отдавна. А епизодът ни навежда на мисълта, че между Мария Магдалина и семейството на Исус съществува връзка — макар и смътна и заплетена, и то много преди той, вече трийсетгодишен, да тръгне да изпълнява мисията си. Естествено е да предположим, че родителите му няма да дадат краекожието на първата срещната старица, дори и в молбата й да няма нищо необичайно. Тоест възрастната жена или не е случаен човек, или е близка със семейството на Исус. А това, че след време странната реликва или най-малкото съдът, в който е държана, се оказва у Мария Магдалина, иде да подскаже, че тя и старицата са свързани по някакъв начин. И тук се натъкваме на мъгляви намеци за нещо от по-голямо значение, отколкото се смята днес.
338
Gospel of Peter, 5:5.
339
Gospel of the Infancy of Jesus Christ, 2:4.