Изповедите на един буржоа
- Автор: Мараи Шандор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мартин Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедите на един буржоа». Краткое содержание книги:
Дали наистина бяха толкова много, така патентовано и смразяващо „коректни“, както твърдяха снобите англомани по нашия край? Да, бяха коректни, поне що се отнася до коректността на маниерите и начина да се представят нещата; на четири очи понякога се разочаровах в патентованата им коректност. Ходех в Лондон като човек, който посещава висшите курсове на европейската школа, и то някакъв специален клас. Помня провинциални английски недели, в които проумях английските самоубийци; помня един свой съсед в хотела, който всяка вечер обличаше фрак, собственоръчно носеше в стаята си бутилка френско червено вино, сядаше пред камината, изтягаше крака, и седеше тъй, с фрак, до полунощ; тогава си лягаше. Скучаеха като благородни зверове в клетка. Понякога се плашех от тях.
4
През една особено слънчева есен живях срещу парка „Кенсингтън“; къщата беше строена в началото на деветнайсети век и от суровите и неуютни стаи с пищна кротост се откриваше мирна гледка към есенния парк, най-красивата градска градина в Лондон. Бе богата, наситена и слънчева есен, каквато на острова се среща веднъж на половин столетие; англичаните бяха направо опиянени от нея. Островът сияеше в медна светлина със зрели цветове и дълбоки тонове; от прозореца на жилището виждах езерото в парка, безработни хора — фабрични работници, скучаещи лордове, пристигнали от провинцията безделничещи земевладелци — изнасяха в ранния предобед шезлонги на моравата в обществения парк, дремеха и се изтягаха на слънцето насред Лондон, в идилична, провинциална закътаност, подобна на сиестата на гръцки пастир с кавал под сянката на родните маслинени дръвчета. В слънчевия пек Англия наподобяваше огромна градина; тази есен островните обитатели не бързаха да избягат в чужбина от мъглата, жителите на Лондон се шляеха блажено замаяни сред вълшебството от светлина, бледозелената и бледожълта морава, столетните дъбове и чинари на парка „Кенсингтън“ и фойерверките от далии около рибното езеро в парка развличаха дори и жадното за сезонни явления светско общество. В тази есен опознах английската усмивка; най-срамежливата и сърдечната, дикенсовата усмивка.