Жената в бяло

Ако имах достатъчно сили, за да седна, изправен на стола си, щях, разбира се, да се поклоня. Но тъй като ги нямах, вместо това изразих признателността си с усмивка. Тя беше напълно достатъчна. Ние се разбрахме.

— Моля ви, следвайте мисълта ми — продължи графът. — Ето ме седнал тук — човек с деликатна чувствителност в присъствието на друг човек също с деликатна чувствителност. Съзнавам ужасната необходимост да нараня тази чувствителност, засягайки много тъжни семейни събития. Каква е неизбежната последица? Вече имах честта да ви я посоча. Седя смутен.

Дали в този момент започнах да подозирам, че ще ме отегчи? Мисля, че да.

— Абсолютно наложително ли е да говорите за тези неприятни въпроси? — запитах аз. — Както гласи нашият непретенциозен английски израз, граф Фоско, не търпят ли те отлагане?

С най-обезпокояваща сериозност графът въздъхна и поклати глава.

— Наистина ли трябва да ги чуя?

Той сви рамене (това бе първият жест, присъщ на чужденеца, който направи, откакто бе влязъл в стаята) и се взря с неприятна проницателност в очите ми. Моите инстинкти ми подсказаха, че е по-добре да затворя очи. Подчиних се на инстинктите си.

— Моля ви, съобщете ми известието си внимателно — помолих аз. — Починал ли е някой?

— Починал! — възкликна графът с излишния плам на чужденеца. — Мистър Феърли, вашето национално спокойствие ме ужасява. В името на бога, какво съм казал или направил, за да ме сметнете за пратеник на смъртта?

— Моля, приемете моите извинения — отговорих аз. — Вие нищо не сте казали или направили. Мое правило е при такива печални случаи да очаквам, най-лошото. Пресрещнатият удар се поема по-леко. Облекчението ми е неизразимо, уверявам ви, да чуя, че никой не е починал. Болен ли е някой?

Отворих очи й го погледнах. Блед ли е бил, когато влезе, или бе прежълтял през последните една-две минути? Наистина не мога да кажа и не мога да попитам Луи, защото по това време той не беше в стаята.

— Болен ли е някой? — повторих аз, забелязвайки, че все още е под въздействието на националното ми спокойствие.

— Това е част от моите тъжни вести, мистър Феърли. Да, някой е болен.

— Опечален съм, уверявам ви. Коя от тях?

— За мое голямо съжаление — мис Халкъм. Може би до известна степен сте били подготвен да го чуете? Може би след като сте разбрали, че мис Халкъм няма да дойде тук, както сте очаквали, и след като не ви е писала втори път, вашата предана загриженост е породила опасението, че е болна?

Не се съмнявам, че моята предана загриженост ме е довела до това опасение в един или друг момент, но сега окаяната ми памет изцяло отказва да ми припомни това обстоятелство. Ала въпреки това казах „да“, бидейки справедлив към себе си. Дълбоко бях потресен. Тъй непривично бе за една здрава особа като скъпата Мариан да бъде болна, че е единственото, което можех да предположа, бе някакъв нещастен случай. Кон или подхлъзване на стълбите, или нещо от този род.