Жената в бяло

Докъде бях стигнал? А, да — тя припаднала, след като изпила чаша чай с графинята — факт, който би могъл да ме заинтересува, ако бях неин лечител, но тъй като не съм, беше ми твърде отегчително да го чуя; нищо повече. Когато дошла на себе си половин час по-късно, лежала на канапето и при нея била само съдържателката. Тъй като графинята сметнала, че е много късно да остава още в странноприемницата, тръгнала си, щом момичето започнало да дава признаци, че се свестява, и съдържателната била тъй добра да му помогне да се качи горе и да си легне.

Останала сама, тя бръкнала в пазвата си (съжалявам, че се налага повторно да споменавам за тази част от разговора) и видяла, че писмата са невредими, но странно намачкани. През нощта имала световъртеж, но на сутринта станала навреме, за да замине. Пуснала писмото, адресирано до този натрапчив непознат, джентълмена от Лондон, в пощата и сега предавала другото писмо в ръцете ми, както й било наредено. Точно такава била истината и макар че самата не можела да се обвини в преднамерена небрежност, била много разтревожена и се нуждаела много от съвет. Луи смята, че на това място секретът отново се е появил. Може би е било така, но от много по-голямо значение е да отбележа, че на това място аз също загубих търпение, отворих очи и се намесих.

— Какъв е смисълът на всичко това? — запитах. Неспособната на адекватни реакции камериерка на моята племенница се втренчи в мен безмълвна.

— Постарайте се да обясните — казах на слугата ми. — Превеждайте ми, Луи.

Луи се постара. С други думи, той незабавно се спусна в един бездънен хаос и Младата особа полетя надолу след него. Наистина не зная кога друг път съм се развеселявал толкова. Оставих ги на дъното на хаоса, докато ми беше забавно. Когато престанаха да ме забавляват, извиках на помощ интелигентността си и ги измъкнах оттам.