Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
От двете страни на херметическата врата имаше два символа, гравирани върху стъкло. Отдясно се виждаше кръст, украсен с двойната спирала на ДНК. Грей беше срещал този символ и по-рано и знаеше, че Робърт не лъже за важността на това място. Отляво също имаше кръст, само че украсен с преплетени змии.
Робърт го забеляза какво гледа и докосна кръста със змиите.
— Това е нашето минало. Другият кръст е нашето бъдеще.
Без повече обяснения той отвори вратата и въведе Грей вътре. Светнаха лампи и осветиха съседно помещение, свързано с основната зала. Грей забеляза високи туловища на черни компютри, но Робърт го помъкна напред.
Въпреки това погледът на Грей жадно се връщаше към компютърната зала.
„Какво има в сървърите?“
Явно тези въпроси трябваше да почакат.
Целта им се намираше в дъното на музейното пространство. Във висока стъклена витрина се пазеше невзрачен на пръв поглед предмет — изправена тояга.
Изпълнен с любопитство, усетил възрастта на артефакта, Грей се наведе напред. Ръцете му още бяха закопчани на гърба му. Върху тоягата едва се различаваха три гравирани змии, които се виеха в сложна шарка по дължината й.
— Какво е това? — попита Грей, докато се изправяше.
— Артефакт, открит от мой прародител по време на Кръстоносните походи в цитадела на върха на една планина в Галилея. Нарича се Бахал Ису. Това е жезълът, носен от свети Патрик.
Грей се обърна към него.
— Светецът, който прогонил змиите от Ирландия ли?
— Същият. Но знаете ли историята на жезъла? Как е попаднал у свети Патрик?
Грей поклати глава.
— Според легендата, когато се връщал от Рим в Ирландия, Патрик спрял на острова при Генуа — обясни Робърт. — Там срещнал млад мъж, който твърдял, че получил жезъла от поклонник с благо и величествено изражение, който му казал да го задържи, докато моят слуга Патрик почива тук по пътя си към Ерин, за да покръсти народа си, и да му го предаде, когато напусне. Пазителят също така казал, че откакто жезълът е у него, бил престанал да старее и очаквал Патрик повече от столетие.
Грей изгледа скептично историческия артефакт.
— Жезъл, който дарява безсмъртие?
— Според преданията за свети Патрик въпросният поклонник бил Исус Христос.
Грей зяпна простата тояга с изумление и в същото време с доста скептицизъм.
— Наистина ли вярвате в това?
— Не зная. Но има и други истории, според които жезълът е много по-стар. Твърди се, че е принадлежал на цар Давид, а преди това — на Мойсей.
„Сериозно минало“ — помисли си Грей, но не каза нищо, защото не искаше да обижда Робърт или да прекъсва разказа му. Колкото по-дълго говореше той, толкова повече време щеше да има Пейнтър да реши загадката, която му беше оставил Грей във Вашингтон.
Освен това не беше забравил и нещо друго, казано от Робърт.
Можете да се окажете полезен за плановете ми.
Думите му не бяха прозвучали като заплаха, а по-скоро като предложение.
Остави го да говори.
— Кой знае дали нещо от това е истина? — призна Робърт. — Онзи, който го е открил, е бил тамплиер, оттам и кръстът, който украсява нашия символ. Според историята жезълът бил пазен от човек, който твърдял, че е на повече от петстотин години. Тя откраднала жезъла, убила пазителя…
— Какво? Тя ли?
— Да, тя е била тамплиер, един от първоначалните девет, макар че името й било изтрито от историческите записи след откритието. Този момент бил най-големият триумф на предците ми и техният най-горчив провал. Но аз избързвам.
— Тогава продължете по ред.
— След като се завърнала във Франция с жезъла, станало ясно — макар да били нужни години — че той няма никакви чудодейни свойства.
— Значи в него не е била скрита тайната на безсмъртието.
Робърт го погледна.
— Не, напротив. Само че са били нужни векове, за да се открие истината. Защото чудото не било в самия жезъл. А в познанието, записано върху него.
Грей присви очи към тоягата.
— Трите змии ли?
Робърт го поведе към стара илюстрирана Библия, оставена отворена върху пиедестал. Цветовете блестяха ярко под светлината на лампите.