Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Лиза не се нуждаеше от време, за да решава.
КБПК?
Знаеше какво би поискала Кат от нея.
Забърза по коридора — не за да се предаде, а за да избяга, докато очите на повечето са приковани към екраните в очакване на кървавия спорт, който предстоеше — какъвто и да бе той. А по щита и сопата беше ясно, че предстои някакво подобие на гладиаторска битка.
Хващаше отделни сцени, докато бягаше с детето. Засега то пак беше утихнало, сигурно приспано от люлеенето. Лиза зърваше от време на време Кат, която газеше във високата трева на поляната.
„Внимавай“ — мислено каза тя на приятелката си.
Кат бродеше през високата до бедрото й трева. Носеше малък твърд стоманен щит, закрепен с ремъци за ръката й. В другата си ръка държеше еднометрова куха тръба. Дишаше дълбоко, приготвяше тялото си, вкарваше кислород в мускулите. Сетивата й се изостриха.
Високата трева беше зелена и ухаеше на лято; ароматът се засилваше, когато Кат мачкаше стръковете. Краищата на дрехата й се закачаха в тръни. До ушите й достигна чуруликане на птица, едва доловимо на заден план, както и далечен грохот на вода на северозапад и нежният шепот на вятъра в листата.
Знаеше, че скоро ще се появят ловци.
Беше чула какво си говорят двамата учени — Филдинг и Блейк, докато я подготвяха и решаваха кои оръжия да изпробват.
„Бойното поле е върховното изпитание за естествения отбор — беше обяснил Филдинг на другия изследовател. — Оцеляването е основният двигател на еволюцията. И положението с нашите поди не е по-различно. За да могат да се учат, те трябва да бъдат тествани на терен, калени в битка. С всяко ново предизвикателство в кибернетичните им мозъци ще се образуват и растат нови синапси. И ние трябва да изпитаме устройствата във все по-трудни ситуации“.
Кат беше видяла тези хексаподи, както ги наричаха — подобни на раци машини за убиване от титан, с остри като бръснач крака, двуостри ками и шила. На работната маса имаше и други варианти. Най-зловещият приличаше на голям надут кърлеж с тънки като ледокопи крака.
Зад работната маса, по-навътре в лабораторията, имаше и по-големи творения на различен етап от разработка, достигащи до размерите на малки черни мечки.
Кат вървеше през поляната, като изпробваше тежестта на щита и въртеше тръбата, за да оцени баланса й.
„Досега пускахме хексаподите срещу невъоръжени противници — беше завършил Филдинг. — Днес ще ги изпробваме срещу следващото ниво — щитове и тъпи оръжия. Ще ги пускаме на вълни, като всеки път ще увеличаваме броя им, докато не се научат, адаптират и победят опонента си“.
Шумолене отляво я накара да застане нащрек. Рязко се завъртя и свали ниско щита. Тревата се размърда, когато нещо се понесе през нея, разсичайки поляната като перката на акула. Кат видя други четири следи, които заобикаляха по-отдалеч и се опитваха да я изненадат отстрани и отзад.
Явно бяха способни да действат координирано.
Полезна информация.
Хексаподите се носеха през поляната с бързината на хрътки. Кат знаеше, че няма шанс да стигне до дърветата, затова не се и опита. Налагаше се да ги посрещне тук и да използва първата вълна, за да се учи и адаптира — разбира се, стига да оцелееше.
Никъде не беше казано, че тя не може да се развива също толкова бързо, колкото и противниците й.
Първо, не биваше да остава сред висока трева. Трябваше да ги следи по-добре. През оставащите й секунди използва щита като преса, за да смачка тревата около себе си, като я газеше навън, образувайки по този начин по-дебела естествена палисада. Остави една част отворена, нещо като вход в малкото й гнездо.
Първият хексапод улучи палисадата странично и се оплете в стената от отъпкана трева. Кат видя блясъка на титаниевата черупка и заби тръбата си в нея, като натисна с цялата си тежест. Металът захрущя под тарана й. Атаката не уби създанието, но извади от строя сензорната му система и хексаподът започна да кръжи слепешком по спирала.
Другите четири вероятно споделиха по безжичен път опита на първия и се отказаха от пряка атака. Събраха се в кръг, след което единият се отдели и се стрелна през отвора, долавяйки цепнатината в защитата й — без да знае, че това е капан.
Хексаподът се озова в гнездото, но Кат беше готова. Използва тръбата като щека за голф и я заби право в предните сензори, смазвайки електрониката и запращайки машината във въздуха. Хексаподът падна по гръб и повече не помръдна.