Скритият пожар

Стейси въздъхна.

— Знам, че според всички вас съм способна да правя магии, но и моите възможности си имат граница. Това е точно търсене на игла в купа сено. Опитах, но възможностите са прекалено много.

— Е, поне може да се обърнем със запитване към обществеността. Можем да цитираме точния час и точното място. От това също може да излезе нещо — Пола прегърна Стейси през рамо и я притисна към себе си. — Ти наистина си блестяща. — Погледна към Елинор, която прехвърляше някакви документи, оставени на бюрото на Кевин, и допълни: — Тази жена е гений.

— Все някой трябва да бъде. Но е добре, когато се случи да работи в твоя екип. Браво, Стейси — каза Елинор някак разсеяно и вдигна очи. Между веждите й се беше вдълбала тънка бръчица. — Има ли някаква причина, за да премълчавате връзката между жертвите?

За момент Пола не можа да разбере думите на Елинор.

— Е, известно ни е, че случаите са свързани — поради еднаквия почерк на извършителя. Съобщихме публично, че според нас убийствата са дело на един и същ човек.

Елинор поклати нетърпеливо глава.

— Не, нямам предвид това. Имам предвид по-тясна връзка. Роднинска връзка.

— Какви ги говориш? Те не са роднини. Какво те кара да мислиш така?

Елинор вдигна два листа от документите на бюрото.

— Нали това са техните ДНК-профили?

— Сигурно, щом на бележката от лабораторията пише така. Това е рутинна работа — на всички жертви на убийство се прави задължително ДНК-профил.

Пола вече прекосяваше стаята, Стейси я следваше по петите.

Елинор продължаваше да гледа ту единия, ту другия лист.

— Е, освен ако предположим, че в лабораторията са объркали нещо, това са профили на близки кръвни роднини. Нали разбираш, аз не съм експерт, но бих казала, че са братовчеди или полубратя.