Скритият пожар

— Стейси? Тук ли си още? — подвикна учудено Пола.

— Работя върху записите от гарата — отвърна Стейси. — Не бива да се целуваш с гаджето си в асансьора, всичко се записва от камерите за вътрешно наблюдение.

— О, по дяволите — каза Пола. — Утре всички ще си препращат записа по интернет.

— Не, няма — отвърна разсеяно Стейси. — Изтрих го вече.

Тя се изправи. Главата й едва се виждаше над стената от монитори.

— Аз съм Стейси — каза тя. — Приятно ми е да видя, че Пола има шансове за личен живот. За отбелязване е, че се случва вече на трети човек от екипа.

Пола не помнеше кога за последен път Стейси бе произнасяла толкова дълга реч за нещо, което не беше свързано с компютри.

— Това е Елинор — каза тя.

— Помня ви от разследването на случая „Роби Бишоп“ — отвърна Стейси. — Вие се досетихте за отровата. Работата ви беше много впечатляваща.

Пола я слушаше стъписано. Възможно ли бе Елинор да има еднакво въздействие върху всички?

— Благодаря — отвърна Елинор, която крачеше безцелно из помещението, оглеждаше таблата по стените и се опитваше да възприеме атмосферата. — Това място има положително излъчване. Спокойно и уравновесено.

Пола се разсмя.

— Не би казала същото, ако се озовеш тук в девет сутринта.

Стейси отново бе заела мястото си пред мониторите.

— След като така или иначе си тук, Пола, ела да видиш нещо. Работя от доста време над тези кадри и ми се струва, че имам находка.

Пола погледна към Елинор, за да се убеди, че тя не възразява. Елинор й се усмихна и махна с ръка.

— Работи спокойно — каза тя. — Аз съм си добре тук.

Стейси изключи четири от мониторите, оставяйки да работят само два.

— На този монитор се виждат кадрите с подобрено качество. Ето, виж, тук е отбелязан часът — четири и трийсет и три минути. По това време Сет спокойно може да е стигнал от училище до гарата. — Тя кликна с мишката и маркира една от фигурите, които преминаваха през входа на гарата. Останалите потънаха на фона. Още едно кликване и образът стана още по-точен и ясен.

— Мисля, че това е Сет.

— Според мен си права. Кейти ми го показваше днес следобед на видеозаписи. Бих казала, че със сигурност е той. Е, накъде се е упътил?

Последваха още кликвания. Стейси бе успяла да свърже кадри от различни камери, на които се виждаше как Сет се движи сред тълпата. Мина покрай кафенето „Коста“ и изчезна.

— Къде пропадна? — попита Пола.

— Между „Коста“ и ресторанта на „Симпли Фуд“ има една отсечка, която не влиза в обсега на камерите. Там се пада коридорът, който води към паркинга. Предполагам, че на това място го е посрещнал някой и двамата са излезли заедно.