Битката при Верил [bg]

— Светът ти е изгубен. Вече не представлява интерес за мен. Не бях прав за теб, експерименте. Ти си пълен провал — отговори Димънт.

С тези думи изчезна, заменяйки формата си с дим, който се изви към портала.

Айви отново се извърна към сражението. На известно разстояние пред нея стоеше Етер, която се мъчеше да придаде солидност на вихрената си форма. С последно усилие успя да се въплъти в човешкия си облик. Разблъсканите от нея чудовища бързо се приближаваха, дори и в отсъствието на господаря си. Айви се втурна към нея, размахвайки бясно остриета, разсекли прекалено глупавите да не отстъпят.

— Ти… ти ме спаси — изрече Айви, почти невярващо, докато се взираше в едно особено заплашително чудовище.

— Сторих… каквото се изискваше от мен… като Избрана — отговори Етер.

— Аха — отговори знаещо метаморфът.

Чудовищата, наблюдаващи сблъсъка между Лейн и Багу, разумно се държаха настрана. За някой страничен наблюдател двамата биха изглеждали неразличими очертания мълниеносно движение и енергия. Едното започна да се забавя, обгърнато от пращящи вълни енергия. Накрая Лейновата сила се изчерпа и асасинът се отпусна на едно коляно, борейки се с чистата агония, която скривяваше чертите му. Врагът му се забави и се изправи над ударения герой.

— Този момент бе предречен от деня, в който си роден — подразни го Багу, като измъчващата противника му енергия се усилваше с всяка изречена дума. — Пророчеството споменаваше малтроп, който щял да бъде Избран. Това обрече вида ти на смърт. Радвам се, че съм в състояние лично да приключа делото. Айви ще страда. Ще се погрижа за това.

Мечът на Лейн се отрони от пръстите му. Багу издигна оръжие. Проблесна черна мълния. Просия сребърна светкавица. Пукотът бавно утихна. Лейн отново стоеше на крака, забил цялото острие на камата си в генерала. Асасинът блъсна поразения си противник и изтръгна черното оръжие от хватката му.

С мощен удар заби меча в гърдите на Багу и по-надолу — в земята.

— Глупак! Слабак! — изхриптя генералът. — Нищо ли не си научил?!

Магията отново се задействаше.

— Невъзможно е да бъде победен! — обяви Багу, обвивайки пръсти около дръжката на оръжието, издърпвайки го от земята и гръдта си.

Нов сребърен проблясък. Асасинът коленичи и стисна главата на генерала, издигайки я. Тялото остана да лежи. Без да продума, я захвърли през портала. От нея и от тялото се стрелна отвратителна черна мъгла, изчезнали отвъд по подобие на Димънт.

Лейн се извърна. Имаше още работа за вършене. Масивното създание с бяла козина, до този момент крачило на юг, сега се бе извърнало и се отправяше към Миранда. Мин се завтече да й помогне, прогаряйки черни ивици по чудовището, но това не привлече вниманието му. От портала продължаваха да се изсипват същества, вече отправили се сред хълмовете на юг. По планинските склонове се виждаше черна вълна. Бяха се отправили към столицата… към останалата част на света.