Изгорени мостове [bg]

Тя забърза по стълбите към осмоъгълната галерия, където се намираха произведенията на местни автори. Стените бяха покрити с рафтове от пода до тавана — като се започне с кожените гръбчета на прастари издания в единия край и се мине през нещо като хронологичен каталог на книжните подвързии, до частни издания на мемоари, подвързвани с текстилни ленти.

В далечния край на галерията имаше редица дървени маси, достатъчно широки, за да може на тях читателите да преглеждат големите подвързани томове с годишниците на вестниците. Тук бяха и досегашните тазгодишни броеве на „Брадфийлд Сентинъл Таймс“, събрани по седмици и прикрепени към дълги дървени летви. Карол намери свободно място и влезе с таблета си в интернет през акаунта на библиотеката. След това се зае да разглежда вестниците от миналата седмица, вървейки в търсенето назад от деня преди изчезването на Надя Вилкова.

Тя се задълбочи в страниците с местни новини, проверяваше и най-дребните съобщения. После се прехвърли на страниците, на които се публикуваха съобщения за раждания и сватби, както и некролози. Беше решила, че петдесет години е разумна горна граница за възрастта на жената, която търсеше. Когато попаднеше на жена в подходящата възрастова група, се обръщаше към таблета и влизаше в онлайн версията на вестника за същия ден. Отпред и няколко месеца „Брадфийлд Сентинъл Таймс“ предлагаше на лицата, публикуващи обяви в секцията „Сватби, раждания и погребения“ и възможността да поместват снимки в онлайн версията на вестника. Беше хитър търговски ход — това не струваше нищо на вестника, но създаваше усещане за добронамереност. Сега вече близките и приятелите на покойниците подбираха снимка, на която починалият се е харесвал, и я поместваха във виртуалното издание на вестника. Затова и Карол успяваше да провери веднага дали починалите жени са били руси.

Беше бавен процес, изискващ съсредоточаване. До обяд беше попаднала само на две потенциални кандидатки. Едната беше починала на четиридесет и четири години, след дълга битка с рака. „Любима съпруга на Тревър, майка на Грета, Гуинет и Гордън, баба на Адел. Споменавана с тъга от приятелите си от отбора по дартс на срещите им във «Флийс».“ Карол имаше чувството, че русият цвят на косата й не е естествен. А и някак не й се вярваше, че един убиец като описаният от Тони, който е държал маниакално да упражнява контрол върху всичко около себе си, би позволил на жена си да участва в отбора по дартс на някоя кръчма.

На пръв поглед другата беше по-обещаваща. Жената е била трийсет и петгодишна, и загинала с двете си малки деца при верижна катастрофа на магистрала М-62. Карол остана с впечатлението, че е била естествено руса. За нея нямаше съобщение в секция „Раждания, сватби и погребения“ — само материал във вестника за катастрофата, случила се късно през нощта. Един шофьор на камион бил в критично състояние, двама мотористи също бяха пострадали при сблъсъка. Очевидец твърдял, че камионът се отклонил без предупреждение към крайната лента и после се блъснал в мантинелата. На снимката жената седеше с бебе на скута, беше притиснала малко по-голямо дете към себе си. Според Карол изглеждаше доста напрегната, но хората нерядко изглеждат неестествено, когато позират за снимка.