Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
Заплахата беше неприкрита и Али видя как доста от мъжете настръхнаха… макар че неприязнените им погледи не бяха за него.
Поколеба се за миг. Видя Мунтадир и Зейнаб. Баща си.
Видя Бир Набат и живота, който би могъл да води.
Господи, прости ми. Господи, води ме.
— Много съжалявам, Абу Нувас — тихо каза той, докато отпускаше ръка върху ханджара си. — Само че няма да се върна в палата.
Удари другия мъж по черепа с дръжката на ханджара.
Абу Нувас се свлече в безсъзнание на земята. Двама от офицерите мигновено посегнаха към зулфикарите си, ала останалите офицери и неколцина редници се втурнаха и ги обезвредиха.
— Моля ви, уверете се, че е добре — каза Али, говорейки спокойно.
Вдигна свитъка от земята и очите му пробягаха по мерзката заповед, под която ясно се виждаше подписът на баща му.
Свитъкът избухна в пламъци в ръката му и Али го пусна на земята.
Погледът му се плъзна по изумените лица наоколо.
— Не се присъединих към Царската стража, за да убивам невинни хора — заяви той. — А предците ни определено не са дошли в Девабад, за да сриват шафитски домове със земята, докато вътре спят деца. — Гласът му се извиси.
— Ние опазваме мира, ясно ли е? Единствено това се случва сега.
За миг между мъжете настъпи колебание. Сърцето на Али заби учестено. Акиса посегна към оръжието си…
А после Дауд кимна и отдаде чест по гезирски.
— Вашият принц издаде заповед — заяви той. — Строй се!
Войниците във вътрешния двор първоначално бавно, но после с бързината, с която биха го сторили, ако се подчиняваха на заповедта на Уаджид, заеха местата си.
Дауд се поклони.
— Какво искаш да направим?
— Трябва да осигурим охрана за Шафитския квартал. Няма да допусна никой да потърси отмъщение тази нощ. Портите към майдана ще трябва да бъдат затворени и подсилени… и то бързо. Освен това трябва да изпратя съобщение на царя.
И на брат си и сестра си, добави мълчаливо, молейки се да бе постигнал повече напредък, отколкото си мислеше, докато спореше с тях в онзи склад.
— Ами Гезирският квартал? — попита Дауд. — Никакви порти не ни делят от шафитите.
— Знам. — Али си пое дълбоко, дъх, обмисляйки възможностите пред себе си; внезапно му се прииска със Зейнаб да бяха заговорничили малко повече. Пръстите му си играеха с молитвената броеница на кръста му. На чия подкрепа би могъл да разчита?
Пръстите му застинаха върху зърната на броеницата.
— Искам да ми доведете всички гезирски мюезини, които успеете да намерите.
24. Нахри
Ти си добра Бану Нахида.
Думите на Нисрийн от предишната нощ отекваха в главата на Нахри, докато се взираше в мивката. Добра Бану Нахида. Шокът върху лицето на наставницата й, начинът, по който искрицата — шеговитостта и умореното търпение, всичко, което я правеше Нисрийн — бе изчезнала от тъмните й очи, ръцете, които бяха водили Нахри, сега изстиваха във Великия храм.
— Имаш нужда от почивка. — Гласът на Суба я изтръгна от мислите й. Лекарката й подхвърли една кърпа. — Би могла да си измиеш ръцете хиляда пъти за времето, през което стоиш тук, взирайки се във водата.
Нахри поклати глава и след като се избърса, завърза наново престилката си.
— Добре съм.
— Не беше молба. — Нахри я погледна изненадано. — Искаше да работиш заедно с друга лечителка? Добре, в такъв случай действам от името на пациентите ни. Точно в този момент не си в състояние да лекуваш когото и да било.
Преди Нахри да успее да възрази, лекарката я улови за ръката и само дето не я сложи да седне върху един нисък диван. Чаша чай и поднос храна чакаха върху близката масичка.
Суба кимна към тях.
— Работниците от лагера носят храна и дрехи. Помислиха си, че хората ти ще имат нужда от тях.
Жестът я трогна.
— Много мило — тихо каза тя.
Взе чашата чай, прекалено уморена, за да устои, и отпи глътка.
Суба се настани до нея и като въздъхна, изтри ивица пепел от изцапаното си от пот чело.
— Ако все още не съм го казала, ужасно съжалявам. — Тя поклати глава. — Снощи си поприказвах с лейди Нисрийн. — Върху устните й пробяга лека усмивка. — Конфронтирахме се съвсем мъничко; като цяло ми се стори много способна и доста мила.
Нахри се взираше в чашата чай.
— Тя ме научи на всичко, което знам за нахидските науки. — В гласа й се надигна емоция. — Беше най-близкото подобие на семейство, което имах в Девабад, а аз не можах да я спася.