Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 165
Перейти на страницу:

Междувременно плъхът го гледаше, свил розови лапички пред косматите си гърди.

„Какво пък толкова? — помисли си Дрю. — Това е само хипотетичен въпрос. При това в сън“.

— Предполагам, че бих приел сделката и бих си поискал желанието — каза Дрю. Сън или не, хипотетичен въпрос или не, все пак се почувства неспокойно. — Той бездруго умира.

— Завършваш книгата си и Стампър умира — каза плъхът, сякаш за да се увери, че Дрю разбира.

Дрю го изгледа лукаво.

— Книгата ще бъде ли публикувана?

— Имам право да изпълня желанието ти, но не и да предвиждам бъдещето на литературното ти начинание. Ако трябва да предположа… — Плъхът надигна глава. — Предполагам, че ще бъде издадена. Както вече казах, имаш талант.

— Добре. Ще завърша книгата и Ал ще умре. Тъй като бездруго ще умре, това ми се струва приемливо. — Само че не му се струваше наистина приемливо. — Мислиш ли, че ще доживее поне да я прочете?

— Нали ти казах…

Дрю вдигна ръка.

— Нямаш право да предвиждаш бъдещето на литературното ми начинание, схванах. Приключихме ли?

— Има още нещо, от което се нуждая.

— Ако е да подпиша договора с кръвта си, забрави за цялата сделка.

— Не е свързано с теб, господинчо — каза плъхът. — Гладен съм. Той скочи на стола до бюрото, а от него — на пода. Претича до кухненската маса и взе една соленка, която Дрю явно беше изпуснал в деня, в който яде сандвич със сирене и доматена супа. Плъхът се изправи, хванал соленката с предните си лапи, и я загриза. Соленката изчезна за секунди.

— Приятно ми беше да си поговорим — каза плъхът и изчезна също толкова бързо, колкото соленката, като се стрелна през стаята и се шмугна в незапалената камина.

— Дявол го взел — каза Дрю.

Затвори очи, но веднага ги отвори. Нямаше чувството, че сънува. Затвори ги отново, пак ги отвори. Третия път, когато ги затвори, си останаха затворени.

23

Събуди се в леглото без спомен как е стигнал до него… или беше спал в него цяла нощ? Това беше по-вероятно, като се имаше предвид колко зле беше благодарение на Рой Деуит и сополивата му кърпа. Целият предишен ден му се струваше като сън, разговорът с плъха бе само най-ярката част от него.

Вятърът продължаваше да духа, а суграшицата още барабанеше по прозорците, но той се чувстваше по-добре. Нямаше никакво съмнение. Температурата му или спадаше, или беше спаднала напълно. Ставите и гърлото още го боляха, но не толкова силно колкото снощи, когато беше смътно убеден, че ще си умре тук. Умрял от пневмония на Лайняния път — какъв некролог щеше да бъде само.

Беше по боксерки, останалите му дрехи бяха на купчина на пода. Не помнеше и кога се е съблякъл. Облече ги и слезе на долния етаж. Опържи си четири яйца и този път ги изяде всичките, като прокарваше всяка хапка с портокалов сок. Беше от концентрат, единственият, който се предлагаше в Смесения магазин, но студен и вкусен.

Погледна бюрото на баща си и си помисли да седне да работи, може би да се прехвърли на пишещата машина, за да не харчи батерията на лаптопа. Но след като остави съдовете в мивката, се замъкна на горния етаж, отново си легна и спа до следобед.

Когато се събуди за втори път, бурята продължаваше да вилнее, но не го беше грижа. Чувстваше се почти нормално. Ядеше му се сандвич — имаше болонски салам и сирене — и после искаше да се захване за работа. Шериф Ейврил тъкмо щеше да преметне разбойниците с хитрия си план и сега, след като се чувстваше добре и отпочинал, нямаше търпение да го напише.

На половината път надолу по стълбището забеляза, че сандъкът с играчките до камината е прекатурен и съдържанието му се е пръснало върху чергата. Дрю си помисли, че го е ритнал по безпаметния си път към спалнята предишната вечер. Отиде при сандъка и го вдигна с намерението да прибере играчките преди да седне да работи. Държеше фризбито в една ръка и старата гумена кукла в другата, когато замръзна. До полуголото Барби на Стейси лежеше плюшен плъх.

Главата му започна да пулсира, когато се наведе да го вдигне. Значи не беше оздравял напълно. Стисна плъха и той изписка вяло. Просто играчка, но малко зловеща при дадените обстоятелства. Кой би дал на детето си плюшен плъх, с който да се гушка в леглото, когато в същата кутия имаше съвсем читаво мече (вярно, само с едно око, но все пак)?

„Всеки с вкуса си“, помисли си той и довърши старата максима на майка си на глас:

— Каза старата мома и целуна кравата.

Може да е видял плюшения плъх в разгара на треската и образът да се е промъкнал в съня му. Всъщност най-вероятно така е станало. Това, че не помнеше да е преравял сандъка чак до дъното, не означаваше нищо; та нали дори не помнеше как си е съблякъл дрехите и си е легнал.

1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)