Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Древни брегове [bg]
Древни брегове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Древни брегове [bg]

Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:

В една нива в Северна Дакота е намерено нещо странно, стърчащо изпод буца черна пръст.
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157
Перейти на страницу:

— Грегъри Бенфорд, астрофизик и писател.

Бенфорд беше среден на ръст, с брада, облечен в широко ловно яке, което най-вероятно бе взел назаем. Не беше погледнал към Гибсън нито веднъж. Той покани с жест председателя да се присъедини към тях. Уокър неуверено зае място в редицата.

— Джеймс Уокър, водач на Мини Уакан Ояте, племето от Езерото на духовете.

— Благодаря ви — тихо каза Уокър и погледна наляво и надясно от себе си.

— Хари Маркоуиц, икономист.

Маркоуиц предизвикателно скръсти ръце на гърдите си.

— Ричард Уилбър, поет.

Уилбър кимна, но погледът му беше насочен встрани — той изучаващо разглеждаше взаимното разположение на артефакта и околните хълмове, сякаш нещо в пейзажа му бе познато.

— Дейвид Шрам, астрофизик.

Футболният защитник. Беше изцапан с кръвта на Аскуит.

— Стивън Хокинг, физик.

Също като останалите и Хокинг не изглеждаше облечен подходящо за климата, сякаш го бяха взели набързо от някъде, от някое по-топло място, и го бяха набутали в самолета. Той измерваше Гибсън със студен поглед от инвалидната си количка.

— Уолтър Шира, астронавт.

Кафяви очи, квадратна челюст, среден на ръст. Гибсън познаваше Шира, беше чел някъде за него, че е най-общителният и най-духовит от всички американски астронавти. Но тази нощ фигурата му не излъчваше никаква добронамереност.

— Урсула Легуин, писателка.

Тя гледаше към мястото, където допреди малко бе лежал Аскуит. И тя бе изцапана с кръвта му.

— И Карл Сейгън, астроном.

Подобно на останалите и Сейгън изглеждаше гневен. Неговият вечен оптимизъм изглеждаше пречупен от драмата.

— Уолтър Аскуит — обади се той, — също бе наш спътник в това пътуване. Уолтър беше поет.

— Знаете ли — намери сили да проговори с нисък заплашителен глас Гибсън, — дори вие не сте над законите.

— Понякога законите са глупави — отговори му Маркоуиц.

Появи се Ейприл Кенън и застана между Шира и Хокинг.

А Гибсън вече мислеше какво ще каже на началниците си.

33.

И нашата песен ще стигне онази далечна земя…
Поема на южните паюти22

Прекараха вечерта на бивак в света на девствената гора, на брега на безименното море. Сейгън и Шрам лежаха с глави на раниците, загледани в странните съзвездия; Карпентър, Уилбър, Хокинг, Бенфорд и Шира седяха заедно край бавно угасващия лагерен огън, заслушани в плискането на прилива; Легуин, Кърън и Уокър бяха събули обувки и се разхождаха боси из водата, дискутирайки какво ли може да има на отсрещния бряг; Шлезинджър, Гулд и Маркоуиц сравняваха бележките си с Ейприл относно прехвърлилата ги тук транспортна система и за последиците от нейното евентуално адаптиране към земните условия.

— Това слага край на понятието „град“ — заключи в един момент Маркоуиц.

Гулд обаче не беше толкова сигурен.

— Градовете изпълняват и социална функция, та макар и като места, от които да се махнеш — изрази съмненията си той.

Макс стоеше настрана и се чувстваше неловко в компанията на знаменитостите. В един момент Ейприл го забеляза, донесе му кутия кока-кола и го дръпна в кръга на приятелите.

— Не си спомням дали ти благодарихме — каза му тя. — Но нищо от случилото се нямаше да бъде възможно без теб.

Маркоуиц се засмя и сложи ръка през раменете му.

— Да, Макс. Независимо дали ти харесва, или не, но ти ни доведе тук. Така че каквото и да се случи от този момент нататък, отговорността е твоя.

— Големият въпрос — замислено заговори Сейгън малко по-късно, когато бе захладняло и край огъня се събраха всички, — е какво ще стане по-нататък.

— Какво имаш предвид? — попита Ейприл.

— Според мен той има предвид, че позицията на правителството е логична — обясни Уилбър. — И май има право.

— Съгласен съм — подкрепи го Шира. — Ако използваме Ротондата, това ни извежда извън границите на чисто земния ни опит. И означава например нов тип икономика. Какво ще кажеш, Хари?

Маркоуиц кимна.

— Разбира се. Но ние можем да се подготвим за нея. Да се адаптираме. — Той се усмихна и посочи към морето. — Бъдещето лежи натам.

— Днес ние поехме голяма отговорност — намеси се Хокинг, използвайки компютърната система за синтез на човешки глас, благодарение на която можеше да общува с хората. — Защото в крайна сметка се нагърбихме с вземането на важно решение. Не виждам как бихме могли да отстъпим от него.

вернуться

22

Индианска племенна група от семейството на юто-ацтеките, населявала земите, където днес се намира южна Юта, северозападна Аризона, южна Невада и североизточна Калифорния. — Б.пр.

1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)