Древни брегове [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Древни брегове #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
— Грегъри Бенфорд, астрофизик и писател.
Бенфорд беше среден на ръст, с брада, облечен в широко ловно яке, което най-вероятно бе взел назаем. Не беше погледнал към Гибсън нито веднъж. Той покани с жест председателя да се присъедини към тях. Уокър неуверено зае място в редицата.
— Джеймс Уокър, водач на Мини Уакан Ояте, племето от Езерото на духовете.
— Благодаря ви — тихо каза Уокър и погледна наляво и надясно от себе си.
— Хари Маркоуиц, икономист.
Маркоуиц предизвикателно скръсти ръце на гърдите си.
— Ричард Уилбър, поет.
Уилбър кимна, но погледът му беше насочен встрани — той изучаващо разглеждаше взаимното разположение на артефакта и околните хълмове, сякаш нещо в пейзажа му бе познато.
— Дейвид Шрам, астрофизик.
Футболният защитник. Беше изцапан с кръвта на Аскуит.
— Стивън Хокинг, физик.
Също като останалите и Хокинг не изглеждаше облечен подходящо за климата, сякаш го бяха взели набързо от някъде, от някое по-топло място, и го бяха набутали в самолета. Той измерваше Гибсън със студен поглед от инвалидната си количка.
— Уолтър Шира, астронавт.
Кафяви очи, квадратна челюст, среден на ръст. Гибсън познаваше Шира, беше чел някъде за него, че е най-общителният и най-духовит от всички американски астронавти. Но тази нощ фигурата му не излъчваше никаква добронамереност.
— Урсула Легуин, писателка.
Тя гледаше към мястото, където допреди малко бе лежал Аскуит. И тя бе изцапана с кръвта му.
— И Карл Сейгън, астроном.
Подобно на останалите и Сейгън изглеждаше гневен. Неговият вечен оптимизъм изглеждаше пречупен от драмата.
— Уолтър Аскуит — обади се той, — също бе наш спътник в това пътуване. Уолтър беше поет.
— Знаете ли — намери сили да проговори с нисък заплашителен глас Гибсън, — дори вие не сте над законите.
— Понякога законите са глупави — отговори му Маркоуиц.
Появи се Ейприл Кенън и застана между Шира и Хокинг.
А Гибсън вече мислеше какво ще каже на началниците си.
33.