Древни брегове [bg]

— Има ли нещо друго, с което бихме могли да излетим? — попита загубил търпение Уилям Хоук, който през цялото време неспокойно бе премествал поглед от пасажерите към Макс и обратно, сякаш се безпокоеше, че хората могат да загубят търпение и просто да се махнат оттук.

— Не.

— Ами ти, Макс? — попита кротко Бен Марки. Способността на Бен да гарнира невинна насмешливост с безукорна честност — качество, донесло му славата на най-обичан водещ в тази част на Америка — веднага постави Макс в положение на отбраняващ се. — Ти нямаш ли авиокомпания?

— Не. „Съндаун“ реставрира и продава антични машини. Не сме превозвач.

Хоук погледна часовника си.

— Макс, трябва да има някакъв начин!

Но Макс вече съжаляваше, че не се бе качил в самолета си по-рано. Сега можеше да лети към Фарго.

И все пак… и все пак като че ли имаше алтернатива. Той отиде до редицата телефони и набра номера на Сейл. Натъкна се естествено на автоматичен секретар. Представи се и изчака тя да вдигне слушалката. Когато не го направи, позвъни в офиса й. Вдигна Бумър Клавис:

— „Тор Еър Карго“.

— Бумър, Макс е. Там ли е Сейл?

— Как я караш, Макс? — дружелюбно попита Клавис. — Мога да ти дам номера, на който ще я намериш. Тя е във Флорида.

Това беше краят.

— Кога се връща?

— Ами… май в сряда. В Тампа откриват авиомузей.

Макс не отговори.

— Почакай, Макс. Отивам да намеря номера.

— Не, няма смисъл. Номерът с нищо не може да ми помогне… — Макс изгледа с отвращение телефона, после огледа събралите се около него хора. Обикновена група от обикновени хора. Дванайсет мъже и една жена. Повечето на средна възраст. Спокойно можеха да бъдат взети за пътуващи до Маями туристи. Неотличими от другите в оживено място.

Само дето погледите им го фиксираха. Макс окачи слушалката.

— Нищо не мога да направя — съобщи той.

Висок, побелял мъж предложи да наемат коли.

— Няма да ни пуснат да минем — обясни Хоук. — Единственият начин е по въздуха.

Жената погледна Макс.

— Коя е Сейл?

— Тя притежава C-47. И е пилот.

— Какво е C-47? — не разбра Хоук.

— Товарен самолет. Надявах се да се съгласи да кацне на върха. Вече го е правила веднъж.

Единият от пътниците беше прикован в инвалидна количка. С компютърно синтезиран глас той попита:

— А ти не можеш ли да управляваш C-47?

— Аз ли? Не…

— Никога ли не си се издигал с него? — попита го строен висок мъж с брада.

— Не, летял съм — призна Макс. — Но не бих могъл да го приземя на онзи връх.