Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
След това работата тръгна бързо. Когато отровната паст на реактора най-после беше покрита, екипите на Средмаш инсталираха вентилационна система, за да стабилизира атмосферата вътре в саркофага, и монтираха цяла мрежа от уреди за измерване на радиацията и температурата в съседното, току-що деконтаминирано помещение, пълно с компютърно оборудване. Все още нямаше следа от изчезналите от активната зона 180 тона уран и затова академик Легасов и другите учени продължаваха да се страхуват от евентуална нова верижна реакция.64 Заради това инженерите от Средмаш инсталираха система от пръскачки, която се контролираше от института „Курчатов“ и беше предназначена да пръска развалините с разтвор от неутринопоглъщащ борен карбид и да покрива всичко с течен пласт, който веднага да потуши възможна нова критичност, в случай че такава се появи. Накрая покривът и прозорците на машинната зала на Блок 4 бяха покрити със стоманени плочи, а западният край на реактора беше укрепен с редица от 10 огромни стоманени подпори, всяка от които висока 45 м.65
Когато Славски пристигна на 13 ноември, за да инспектира отново проекта, саркофагът беше почти готов – една страховита сграда с черни ъгли, неподвижна и зловеща, която напълно изразяваше предназначението си – нещо като фантасмагоричен средновековен затвор за самия Сатана. Това беше изключително техническо постижение, един триумф въпреки ужасяващите условия и нов връх на съветската гигантомания. Инженерите се хвалеха, че сградата съдържа 440 000 куб. м бетон, 600 000 куб. м чакъл и 7700 тона метал.clxxxiv Разходите за нея бяха надхвърлили 1 милион рубли, или 1,5 милиона долара, на ден.66 Говореше се, че когато Славски вдигнал поглед към шедьовъра си, към тази катедрала от бетон и стомана в бруталистичен стил, старческите му очи се напълнили със сълзи.67
Това щеше да бъде последното постижение на Славски като ръководител на разрастващата се империя на Средмаш.68 Седмица по-късно министър-председателят Рижков го извика в кабинета си в Кремъл и му поиска оставката. Славски драсна едно-единствено изречение с прословутия си син молив: „Не чувам с лявото ухо, затова моля да ме освободите.“ Това беше една предизвикателна раздяла, която показваше чувствата му, породени от това, че го принуждаваха да се оттегли в момент, когато смяташе, че има още какво да даде, и то много. Славски беше на 88 години и след 6 месеца щеше да отпразнува 30 години като ръководител на Средмаш. Когато новината за напускането му стигна до Министерството на средното машиностроене на ул. „Большая ординка“, неговите служители се разплакаха от мъка.
Документът, с който официално се откриваше саркофагът, беше окончателно подписан на 30 ноември 1986 г., точно 6 месеца и 4 дни след първите взривове, разкъсали реактор №4. На 3 декември Лев Бочаров завърши обиколката си на Специалната зона. Зимата беше дошла в Украйна и много скоро снегът щеше да завали върху саркофага. Той пристигна на железопътната гара в Киев, облечен с дебело зимно яке и фланела на райета, които бяха раздавали на войниците в Афганистан. С една малка група колеги Бочаров се качи на нощния влак за Москва с голям кашон с бутилки водка. На път за дома всички се почерпиха.
Когато влакът пристигна в Москва рано сутринта, Бочаров си мислеше, че ще ги посрещнат на гарата като герои победители, но на перона нямаше тълпи. Видя единствено съпругата си и един приятел, който я беше докарал с колата си, за да го вземе, както и един войник, завърнал се от блатото на Афганистан, който разпозна камуфлажното яке с кожена яка на инженера:
– От Кандахар ли? – попита войникът.69
– От Чернобил – отговори Бочаров.
Войникът сложи ръка на рамото му:
– Братко, май твоята работа е била по-тежка.
clxxvi Савинов обяснява, че запасняците били между 45 и 50 години и за него те са били войници аматьори, които подхождали към задачите си по същия начин като партизаните през Втората световна война. Belyaev, Sredmash Brand Concrete, 39.
clxxvii Началникът на строителния надзор Валентин Можнов си спомня, че максималният обем бетон на ден достигал 5600 куб. м.
clxxviii В телевизионно интервю от Чернобил на 1 юни Владимир Воронин, зам.-председател на Съвета на министрите и трети ръководител на правителствената комисия, казва, че е „напълно сигурен“, че Блок 1 и Блок 2 ще заработят отново до зимата „в съответствие с планираните от правителството срокове“. BBC Summary of World Broadcasts, „1st June TV Report of Work at AES: Statement by Voronin,“ summary of television programming on June 1, 1986 (translated June 3, 1986).
clxxix Макар че мнозинството от мъжете са били „партизани“, площадките на вентилационния комин са прочиствани от кадети от Пожарникарското училище в Харков, които доброволно се включили в изпълнението на задачата. Те били съвсем млади момчета. Проявили голяма самоотверженост и оставали по-дълго време от разрешеното, за да вършат допълнителна работа.