Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

Но в момента бе изникнал друг проблем — нямаше как да сменя позицията си в тази гъста и отвратително воняща тиня, без да вдига шум. И по тази причина остана на място. Очевидно стигнал до неговото заключение, другият направи същото. При тази ситуация умираше онзи, който помръдне пръв. Ето какво имаше предвид Стоун, когато спомена за стаите на „търпението“, помисли си Алекс. След няколко минути в пълна неподвижност той си даде сметка, че трябва да смени тактиката. Бавно протегна ръка, напипа металната стена на резервоара и безшумно измъкна фенерчето си.

В следващия миг рязко се извъртя встрани. Просъскалият във въздуха нож звънна в стената и цопна в тинята. Не натисна спусъка — каквото по всяка вероятност беше очакването на противника му.

Вместо това залепи намагнитизирания край на фенерчето за металната стена и внимателно се отдалечи от него. После приклекна, протегна дясната си ръка към копчето за включване, отправи къса молитва към Бога и го натисна, светкавично отскачайки встрани. Фенерчето светна само за миг, след което се пръсна на парчета, улучено от два куршума, изстреляни в бърза последователност. Изстрелът на Алекс почти се сля с тези на противника. Чу плясъка на падащото тяло и въздъхна с облекчение. В следващата секунда над главата му се разнесе шум от бързи стъпки. Не може да бъде, стреснато вдигна глава той. Нали мостчето пропадна? Доказателство за противното беше чуждото тяло, което профуча на сантиметри от него.

Алекс се изправи в цял ръст и подскочи, опитвайки се да улучи някоя от металните стъпенки, водещи към горния ръб на резервоара. Два пъти не успя и падна обратно в противната тиня, но на третия пръстите му улучиха ръбестото късче метал. Хвана се здраво, напрегна мускули и успя да се вдигне до парапета. Оттам до вратата на съседното помещение имаше една крачка.