Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

След тези думи дръпна Алекс настрана и промърмори:

— Трябва да имаш предвид, че тук има много тренировъчни зали.

— Какви по-точно? — нервно преглътна Алекс.

— Ами например стрелбище, ситуационна зала като тази в академията на ФБР, множество стаи на „истината“ и „търпението“.

— Истината и търпението? Какво, по дяволите, е това шибано място? Манастир?

Стоун му обясни, че тренировъчните зали са разположени от двете страни на главния коридор — две от едната, три от другата.

— Преминаваш през едната, за да стигнеш следващата. В дъното е стълбището за долното ниво, където са разположени килиите. — Замълча за момент, после добави: — Влезеш ли веднъж в тренировъчните зали, трябва да ги прекосиш всичките, защото друг изход няма.

— Започвам да си мисля, че никой от нас няма да излезе от това място — мрачно поклати глава Алекс.

— Проникнахме през складовите помещения, които се намират по-близо до тренировъчните зали — добави Стоун. — А това може би означава, че сме по-напред от човека, който извика — в случай че той е проникнал през предния вход.

Алекс опипа безполезните в момента очила за нощно виждане и инстинктивно хвърли поглед зад гърба си. Коридорът беше пуст.

— Аз и Рубън ще поемем трите помещения вляво, а ти и Симпсън поемете двете отдясно — разпореди се Стоун. — Вратите се отварят само навътре. Влезеш ли в едно помещение, ключалката щраква зад гърба ти и можеш да вървиш само напред.

— Че как иначе! — иронично подхвърли Алекс.

— Разбирам те, Алекс — съчувствено го погледна приятелят му. — Давам си сметка, че Симпсън е млада и неподготвена, но… Чувствам се отговорен за всички, знаеш.

— Аз ще се погрижа за нея, Оливър — отвърна Алекс.

— Благодаря. А сега искам да ти кажа някои неща за помещенията, в които ще влезеш. Моля те да следваш указанията ми точно, без никакви отклонения, ясно?

— Ти си шефът, Оливър. Ще изпълня всичко, което кажеш.

След като инструктира агент Форд, Стоун поведе Рубън по коридора и спря пред първата врата, намираща се на пресечката с друг, страничен коридор.

— Това е стрелбището — промърмори той в момента, в който надникнаха вътре. Уточнението беше излишно, тъй като ясно се виждаха както стендовете за стрелците, така и подвижните, надупчени от куршуми картонени мишени в дъното.

— Тръгваш отдясно и се срещаме в средата — разпореди се Стоун. — Вратата за другата зала се намира в дъното.

Разделиха се и Стоун предпазливо тръгна покрай лявата стена. Но вратата се отвори още преди да беше изминал няколко крачки. Светкавично угаси фенерчето и стисна пистолета. Почувства се странно, вероятно защото почти три десетилетия не беше правил подобни упражнения. Вдигна глава и му се стори, че вижда някакъв силует. Но светлината беше твърде слаба, за да го идентифицира, а в същото време и достатъчно силна, за да направи неизползваеми приборите за нощно виждане. Остава да застрелям по погрешка Рубън, мрачно си помисли той.