Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Той също бе забелязал колко малко са амазонките от личната гвардия на Алая. И помисли: Маките от Вътрешната пустиня няма да престанат да опипват защитната й сила. Не го ли разбира?

— Табър е все още неутрална територия — каза тя. — Преговорите продължават. Джавид е там с делегация от жреческото съсловие. Но бих искала и ти да си в Табър, за да ги наблюдаваш, особено Ирулан.

— Да, тя е от Корино — съгласи се той.

Видя в очите й желание да го отстрани. Колко прозрачно бе станало създанието, заменило Алая! Тя махна с ръка:

— А сега върви, Дънкан, преди да съм се размекнала и задържала при себе си. Така ми лип…

— И ти ми липсваше — рече той, позволявайки на мъката да изтече в гласа му.

Тя го погледна, стресната от тъгата му. После каза:

— Съпруже, помисли за мен.

В същото време отбеляза: Много лошо, Дънкан. И добави:

— Зиа ще те изпрати до Табър. Топтерът ни трябва.

Любимата й амазонка — помисли той. — Трябва много да внимавам с нея.

— Разбирам — рече Айдахо и взе още веднъж ръката й, за да я целуне. Гледаше любимото тяло, което някога беше на Алая, на неговата Алая. Но не успя да си заповяда да я погледне в лицето, когато си тръгваше. Някой друг се взираше в него от очите й.

Когато се изкачи до покривната площадка на замъка, той почувства как расте камарата на въпросите без отговори. Срещата с Алая се оказа твърде трудно поносима за ментатската същност в него, която нито за миг не бе спирала да разчита опознавателните знаци на наличната информация. Чакаше недалеч от топтера с една от амазонките в замъка, загледан тъжно на юг. Въображението му прелетя отвъд Защитната стена и спря в Сийч Табър. Защо самата Зиа ще ме закара до там? Връщането на топтера е слугинско задължение. И защо тя още се бави? Дали пък не получава специални инструкции?