Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
— Кое е очевидно? — попита Пейнтър. Омаха махна широко с ръка.
— Тази конструкция. Вече видя една такава днес.
Пейнтър се намръщи.
Сафиа знаеше, че Омаха го каза не от злоба, а заради чисто удоволствие и страхопочитание пред откритието.
— Ударихме се в една такава — много по-малка, — докато се спускахме от планината.
Очите на Пейнтър се разшириха, погледът му се плъзна по кухината.
— Онези молитвени камъни.
— Трилит — каза Омаха. — Ние сме във вътрешността на огромен трилит.
Сафиа подозираше, че на Омаха му иде да се разскача като малко дете, и в интерес на истината вълнението му беше заразително. Самата тя трудно стоеше на едно място.
— Трябва да свалим ключовете тук.
— А бурята? — подсети я Пейнтър.
— Майната й на бурята! — рече Омаха. — Ти и другите можете да идете да се скриете в града. Аз оставам тук. — Очите му се спряха върху Сафиа.
Тя кимна.
— Тук сме добре защитени. Стига някой да ни свали железните артефакти заедно с вода и малко припаси, с Омаха все ще измислим какво да правим по-нататък. Току-виж сме разрешили загадката, докато бурята отмине по пътя си. Иначе ще загубим цял ден.
Пейнтър въздъхна.
— Тогава и аз ще трябва да остана. Омаха размаха ръце.
— Кроу, тук не си полезен. Ако използвам собствените ти думи, това е по моята част. Пушкала, военни операции… там ти си спецът. Само ще заемаш място.
Буреносни облаци се струпаха зад сините очи на Пейнтър.
Сафиа посегна да го хване за ръката.
— Омаха е прав. Имаме радиостанции, ако ни потрябва нещо. Някой трябва да се погрижи всички да са на безопасно място, когато бурята удари.
С явна неохота Пейнтър тръгна към стълбата. Очите му се задържаха върху нея, преместиха се към Омаха, после се отклониха встрани. Изкатери се и извика надолу:
— Обадете се по радиото какво ще ви трябва. — После подкара всички далеч от дупката, обратно към убежището в къщите от сгурбетон.
Сафиа внезапно си даде сметка, че е останала съвсем сам с Омаха. Онова, което допреди минута беше изглеждало напълно естествено, сега и се струваше странно и неудобно, сякаш въздухът внезапно беше застудял. Камерата изведнъж се беше смалила, твърде пренаселена. Може би всичко това не беше чак такава блестяща идея.
— Откъде ще започнем? — попита Омаха с гръб към нея. Сафиа нагласи ръката си в шината.
— Ще търсим знаци.
Отстъпи назад и прокара лъча на фенерчето си нагоре надолу по всяка от стените. Изглеждаха напълно еднакви. Единственото интересно нещо беше малка квадратна дупка издълбана в средата на едната стена, може би място, където да оставиш газена лампа.
Омаха вдигна един металодетектор от пода.
Сафиа му махна да го остави.
— Съмнявам се това да…
Веднага щом Омаха включи детектора, той запищя. Омаха вдигна вежди.
— Късметът на новака.
Но когато раздвижи детектора над пода, той продължи да писука, сякаш металът беше навсякъде. Вдигна го към стените. Същият ефект.
— Добре де — отстъпи Омаха и изключи детектора, който явно нямаше да им помогне. — Започвам искрено да мразя онази дърта царица.
— Скрила е игла в купа сено.
— Изглежда дълбочината е извън обхвата на детекторите с които изследвахме повърхността. Време е да преминем към ниски технологии. — Омаха измъкна тефтерче и молив, компас в ръка се зае да начертае карта на трилита. — А ключовете?
— Какво за тях?
— Ако са от времето на катастрофата, разрушила Убар, как така са се оказали в статуя от двеста години преди Христа и в гробницата на Йов? Убар е бил разрушен през третия век от нашата ера.
— Огледай се — каза Сафиа. — Те са умеели да обработват пясъчника. Сигурно са открили онези свещени места като постигане на баланс на енергийния източник в ключовете. Антиматерия или нещо друго. И са вградили артефактите в елементи, които вече са били в гробниците — статуята в Салала и молитвената стена при гробницата на Йов. После са ги запечатали отново с пясъчник с такова умение, че намесата е останала незабелязана.
Омаха кимна и продължи да чертае. Звукът откъм радиостанцията стресна и двамата. Беше Пейнтър.
— Сафиа, взех артефактите. Ще ги донеса заедно с водата и малко храна. Нещо друго ще ви трябва ли? Вятърът се усилва непрекъснато.
Тя се замисли, огледа стените около себе си, после се сети за нещо, което можеше да им бъде от полза. Каза му го.
— Разбрано. Ще го донеса.
Тя изключи радиото и хвана погледа на Омаха, който твърде бързо сведе очи към тефтерчето си.
— Това е най-доброто, което можах да скицирам — измърмори той и й показа диаграмата си.
— Ами по принцип трите камъка на трилита символизират небесната троица. Сада, Хирд и Хаба.