Графиня Дьо Шарни

— Ето какво значи да заговорничиш с принцове!

Веднага след излизането на обвиняемия съдиите се оттеглиха на съвещание.

В обичайния час Фаврас си легна. Към един часа сутринта някой влезе в килията му и той се събуди. Това беше надзирателят Луи. Той беше дошъл под предлог да донесе на затворника бутилка бордо, която последният не беше искал.

— Господин маркиз — каза му той, — в този момент съдиите произнасят присъдата ви.

— Приятелю — каза Фаврас, — ако си ме събудил само за това, можеше да ме оставиш да си спя.

— Не, господин маркиз, събудих ви, за да ви попитам дали няма да пожелаете да предам нещо на лицето, което ви посети предишната нощ.

— Не, нищо.

— Помислете, господин маркиз. Когато присъдата бъде произнесена, вие ще бъдете охраняван усилено и колкото и да е могъщо онова лице, волята му ще бъде скована от невъзможността.

— Благодаря, приятелю — каза Фаврас, — но няма какво да искам от него нито сега, нито по-късно.

— Тогава — отвърна надзирателят, — съжалявам, че ви събудих. Но вие до един час можете да…

— Така че по твое мнение — усмихна се Фаврас — не би било трудно да заспя отново, нали?

— Чуйте — каза надзирателят — и преценете сам.

Наистина от горните етажи се чуваше голям шум. Вратите се отваряха и затваряха, в подземията удряха приклади на пушки.

— Аха! — каза Фаврас. — Заради мен ли е цялата тази глъчка?

— Идват да ви прочетат присъдата, господин маркиз.

— По дяволите! Погрижете се господин съдия-докладчикът да ми даде време да си обуя панталоните.

Надзирателят излезе и затвори вратата след себе си. През това време господин Дьо Фаврас обу копринените си чорапи, обувките и панталоните. Беше стигнал дотам с тоалета си, когато вратата се отвори отново. Фаврас и не помисли да продължи с обличането, а зачака. Беше наистина красив с отметнатата назад глава, с наполовина разресаната коса и разтвореното на гърдите дантелено жабо. В момента, в който съдия-докладчикът влизаше, той обръщаше яката на ризата върху раменете си.

— Както виждате, господине — каза той на докладчика, — чакам ви в пълна бойна униформа.

И той прокара ръка по открития си врат, готов за меча на аристократите или за примката на простолюдието.

— Говорете, господине — каза той, — слушам ви.

Докладчикът прочете или по-скоро избърбори неясно присъдата. Маркизът беше осъден на смърт. Той трябваше да се покае пред „Нотр Дам“ и след това да бъде обесен на площад „Грев“.

Фаврас изслуша с най-голямо спокойствие прочетеното и дори не смръщи вежди при думата обесен, дума, толкова груба за ухото на един благородник.

Само, след миг мълчание, гледайки съдия-докладчика право в лицето, той му каза:

— О, господине! Колко ви съжалявам, че сте били задължени да осъдите човек въз основа на подобни доказателства!

Докладчикът избегна отговора.

— Господине — каза той, — знаете, че вече не ви остава друго утешение, освен религията.

— Лъжете се, господине — отвърна осъденият, — остава ми освен нея, и утешението на моята съвест.