Графиня Дьо Шарни

— Възможно е.

Фаврас се поклони като човек, който е готов да посрещне поразяващия удар, какъвто и да е той.

— Но — каза баронът — знаете ли на каква смърт, скъпи ми маркизе?

— Има ли две смърти, скъпи ми бароне?

— О, има десет! Има набиване на кол, разчекване от четири коня, колело, бесилка, отсичане на главата… или по-скоро всичките тези смърти ги имаше до миналата седмица! Днес, както казвате, има само една — на бесилката!

— Бесилката!

— Да. След като провъзгласи равенство пред закона, Националното събрание реши, че е справедливо да обяви и равенство пред смъртта! Сега и благородници, и простолюдие ще напускат света по един и същ начин — ще бъдат бесени, маркизе.

— Аха! — отговори Фаврас.

— Осъдят ли ви на смърт, ще бъдете обесен… Нещо много тъжно за един благородник, който, сигурен съм в това, не се страхува от смъртта, но се отвращава от бесилката.

— А! Така ли, господин барон — каза Фаврас, — да не би да сте дошли само за да ми съобщите всичките тези добри новини или ви остава и нещо по-добро да ми кажете?

— Дошъл съм, за да ви съобщя, че всичко е подготвено за вашето бягство и да ви кажа, че ако желаете, след десет минути ще бъдете извън затвора и след двайсет и четири часа, вън от Франция.

Фаврас се замисли за миг, без предложението, което баронът му бе направил, да предизвика някакво вълнение у него. После се обърна към събеседника си и попита:

— Това предложение от Негово кралско височество ли идва?

— Не, господине, идва от мен.

Фаврас погледна барона.

— От вас ли, господине? И защо от вас?

— Причината е, че се интересувам от вас, маркизе.

— Как можете да се интересувате от мен, господине? — каза Фаврас. — Та вие сте ме виждали два пъти.

— Няма нужда да видиш един човек два пъти, за да го опознаеш, драги маркизе. Обаче истинските благородници са рядкост и аз искам да запазя един, не бих казал за Франция, а за човечеството.

— Нямате ли друга причина?

— Тази, господине, че преговаряйки с вас за заем от два милиона и давайки ви парите, аз ви посочих начина да придвижите вашия заговор, който днес е разкрит, следователно, аз неволно съм спомогнал за вашата смърт.

Фаврас се усмихна.

— Ако не сте извършили друго престъпление освен това, спете спокойно — каза Фаврас, — аз ви го прощавам.

— Какво! — извика баронът. — Вие отказвате да избягате?…

Фаврас му протегна ръка.

— Благодаря ви от все сърце, господин барон — отвърна той. — Благодаря ви от името на жена ми и децата ми, но отказвам…

— Защото може би смятате, че лошо сме подготвили бягството и се страхувате, че един провален опит за бягство ще утежни положението ви.

— Мисля, че вие сте предпазлив човек, господине, и бих казал нещо повече — че обичате да рискувате, щом сам сте дошли да ми предложите това бягство. Но, повтарям ви, не искам да бягам.

— Господине, няма съмнение, че се страхувате, че принуден да напуснете Франция, ще оставите жена си и децата си в мизерия… Предвидил съм този случай, господине, и мога да ви предложа тази чанта, в която има сто хиляди франка в банкноти.