Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
След нова кратка пауза от страничната врата излязоха четири фигури с камуфлажни дрехи и ръце на тила.
Хенри Лайтстоун се прилепи до страничната врата, с пистолета на Уошак, готов за стрелба. Боби ла Грейндж бдеше зад него с пушката си, докато Стоунър, Такахара, Уошак и Пакстън притичаха, събраха автоматите на четиримата рейнджъри, бързо сложиха белезници на китките им и ги повалиха с лице към земята на паркинга.
— Хайде, Уинтърсоул, измъкни си задника навън — тихо заговори Лайтстоун в микрофона под яката си.
— Защо не влезеш вътре да ме хванеш, Хенри?
— Какво каза? — запита Лари Пакстън с дрезгав глас, като застана зад Лайтстоун.
Лайтстоун се протегна и изключи микрофона под яката си.
— Иска да вляза и да го заловя.
— Забрави за тези глупости. — Дуайт Стоунър вдигна гранатата, която беше взел от един рейнджър. — Сега ще изприпка, като я метна вътре.
— Глупости, не го прави! — прошепна настойчиво Лари Пакстън. — Ще направиш на парчета целия проклет склад и всички гадини ще се измъкнат!
— Какво ще кажете да включим осветлението? Така поне ще го виждаме — предложи Лайтстоун.
— Не става. — Пакстън виновно сви рамене. — Накарах Майк да прекъсне захранването и после да среже всички кабели в таблото, за да сме сигурни, че тези момчета няма да запалят лампите и бързо да разберат, че не сме вътре.
— А фенерчетата?
— Имаме шест — оправдателно отвърна Стоунър, — но всичките са в склада.
— Чудесно — измърмори Лайтстоун, после замълча, когато чу Уинтърсоул да се хили в слушалката.
— Хайде, Хенри. Само ти и аз. Ще се позабавляваме. Да видим какъв рейнджър си.
— Сега пък какво казва? — запита Пакстън.
— Кучият му син е нетърпелив. — Лайтстоун погледна към четиримата мълчаливи пленници, проснати на тъмния паркинг. — Хей — прошепна той, — какво стана с очилата ви за нощно виждане?
— Нямат — отвърна Дуайт Стоунър.
Лайтстоун бързо коленичи и претършува четиримата пленници, после издърпа настрани Пакстън и Стоунър.
— Копелето ги е накарало да свалят очилата си, преди да излязат — информира той колегите си с тих глас. — Също и радиостанциите и фенерите, които носеха. Военно мислене. Не давай на врага никакво оборудване, което може да използва срещу теб. Аз имам очила, но какво ще правите вие, момчета?
— Мамка му! — Лари Пакстън беше напълно разярен. — Виж, Дуайт и аз ще влезем през онази врата и ще измъкнем фенерите, докато вие не му давате да вдигне глава!
— Не става — поклати глава Лайтстоун. — Тоя тип е рейнджър, главен сержант. Вие ще влезете там заслепени и той ще ви пререже гърлата, преди да успеете да го надушите.
— Хайде, Хенри — отново отекна гласът на Уинтърсоул в ушите на Лайтстоун. — Само ти и аз. Ако се опиташ да хитруваш и вкараш приятелите си, знаеш, че ще ги убия… И ще трябва да живееш с факта, че е било изцяло твой провал и че си пожертвал останалите.
— Така значи — измърмори Лайтстоун, издърпа слушалките и ги хвърли на земята.
— Хей, какво си намислил? — запита Лари Пакстън.
— Ще вляза вътре и ще арестувам кучия син.
И преди лидерът на екип „Браво“ да успее да му попречи, Хенри Лайтстоун се затича към склада… Изрита плътно затворената странична врата… претърколи се… и вдигна своя „Смит и Уесън“ с две ръце пред себе си.
Скокът размести очилата му за нощно виждане, но Лайтстоун бързо ги нагласи.
От това, което видя, му настръхна кожата.
Без светлината от звездите, която би увеличила видимостта в съвсем тъмния склад, сензорите на новия модел очила за нощно виждане улавяха само утравиолетовата и инфрачервената гама.
В резултат Лайтстоун лесно различи яркочервените крака и очи на няколкостотинте гигантски тарантули и сините очи на двете змии, които бяха се измъкнали, когато случайно изстреляните от Лари Пакстън куршуми разбиха терариумите им.
Между стотиците бавно движещи се яркочервени крака и фосфоресциращи очи, Лайтстоун можеше въобще да не забележи клекналия Уинтърсоул… ако петнадесет или двадесет светещи тарантули, които бавно се изкачваха по тялото му, не очертаваха приклекналия му силует.
Без да сваля поглед от двете свободно пълзящи змии, едната, от които минаваше пред Уинтърсоул, Лайтстоун бавно се приближи и насочи пистолета в челото на рейнджъра.
— Арестуван си, Уинтърсоул — съобщи тихо той. — Имаш право да…
— Да мълча — довърши главният сержант, като бавно се надигна, така че спокойно движещите се яркочервени светещи крака леко се поколебаха, преди да продължат по лъкатушещия си път.
— Ако мръднеш отново, ще те застрелям… точно тук, веднага — предупреди го Лайтстоун.