Кулата на лястовицата

— Нощта на чудесата. — Старецът облиза лъжицата и обра с пръст нещо от дъното на купата. — Нощта на страховете и магиите!

— Не ви ли казах, а? — озъби се Юз Яновиц. — Ще има някоя история!

Старецът се изправи, почеса се и хлъцна.

— Празникът Саовине — започна той високопарно, — е последната нощ преди ноемврийското новолуние, при елфите — последната нощ от старата година. Когато настъпи новият ден, при елфите вече е новата година. Затова елфите имат обичай в нощта на Саовине всички огньове в дома и наоколо да се разпалят от една смолиста треска, а остатъкът й да се скрие както трябва, чак до май, и с нея да се разпали огънят на Белетейн, при новолуние. Тогава ще има късмет и сполука. Затова не само елфите, но и някои от нас също го правят. За да се предпазят от зли духове…

— Духове — изфуча Юз. — Чуйте го само какви ги говори тоя дъртак!

— Това е нощта на Саовине! — продължи старецът с тържествен тон. — В тази нощ духовете бродят по земята! Душите на покойниците чукат по прозорците: пуснете ни, пуснете ни. Тогава трябва да им се дадат мед и каша, напръскани с водка…

— Предпочитам да напръскам с водка собственото си гърло — разсмя се Риспат ла Пойнт. — А твоите духове, старче, могат да ме целунат отзад!

— Ох, господине, не се шегувай с духовете, че те са отмъстителни! Днес е Саовине, нощ на страхове и магии. Ослушайте се, чувате ли наоколо шумове и потропвания? Това са мъртвите, които идват от оня свят и искат да влязат в къщата, за да се стоплят край огъня и да се нахранят. Там, по голите поля и обезлистените гори, се разхождат вятърът и студът. Изгубените души мръзнат, привличат ги къщите, където е топло и има огън. Не бива да забравяте да им оставите храна в купичка на прага или някъде на хармана, защото ако мъртвите не намерят нищо там, то в полунощ сами ще влязат в къщата, за да потърсят…

— О, богове! — прошепна силно едната от девойките и веднага изписка, защото Фрип я щипна по задника.

— Не е лоша приказката — каза той. — Но не е и нещо особено! Налей на стареца една халба греяна бира, да се постопли! Може пък да разкаже нещо по-добро! Добрата приказка за духове, момчета, се познава по това, че заслушалите се момичета дори не усещат, когато ги ощипеш!

Мъжете се разсмяха и чуха писъците на двете девойки, върху които се изпробваше качеството на приказката. Дядото отпи от топлата бира, смръкна силно с нос и се оригна.

— Гледай да не се напиеш или да заспиш! — закани му се Деде Варгас. — Не те поим даром! Хайде, говори, пей, свири с гайдата! Трябва да е весело!

Старецът отвори уста, в които се белееше само един зъб като стълб сред тъмната степ.

— Но днес е Саовине, господарю! Каква музика, каква свирня? Не може. Музиката на Саовине е ей онзи вятър, който вие зад прозореца. Вият върколаци и вампири, стенат мамуни, гулове скърцат със зъби. Beann’shie вие и крещи, а онзи, който чуе този крясък, го чака близка смърт. Всички зли духове напускат своите скривалища, вещици летят към последния си сбор преди зимата! Саовине — това е нощ на страхове, чудеса и вълшебства! В гората не се ходи, защото горските духове ще ви разкъсат! Не се минава през гробища, защото мъртвите ще ви сграбчат! Изобщо, най-добре не излизайте от къщата, а за по-сигурно забийте нов железен нож над прага, злото няма да се осмели да премине над него. Жените трябва да пазят най-вече децата, защото в нощта на Саовине русалка или оплаквачка може да ги открадне и да подхвърли на тяхно място отвратителен изрод. А бременна жена не бива да излиза на двора, защото някоя нощарка може да урочаса плода в утробата й! Вместо дете ще се роди стрига с железни зъби…